Коментар на Цветан Василен относно сделката:

Тези дни в публичното пространство, в мащабна ПР акция на една, меко казано, криминална сделка, господата от Капитал дадоха думата на представители на купувача на Виваком (BC Partners, United Group) и на „продавача” Спас Русев.

Засега, ще се въздържа от коментари за логиката на сделката за британско-американско-сръбския консорциум (между другото тя е все още под сериозен въпрос заради правни проблеми), но няма как да не взема отношение по самохвалните думи на мюрето-инвеститор.

Случаят Виваком е емблематичен за престъплението, извършено от държавните институции спрямо КТБ, нейните кредитори и акционери.

Преди всичко бих искал да отбележа, че Спас Русев отвори завесата на гигантската манипулация по отношение на Виваком.

Вместо да си трае като си знае положението, той се похвали как великата инвестиция им била донесла печалба от почти 600 милиона евро, която била резултат от техните невероятни мениджърски способности. Ще оставя на страна опоскването на компанията чрез текущи договори и пр. от мениджмънта, официалните и скритите акционери (екип от разнородни интереси), ще оставя и фундаменталния принос към корпоративните финанси — Виваком купи майка си, за да обслужва кредитите на „инвеститорите“ и т.н.

Бих искал да отделя внимание на най-важното от високопарните твърдения на подставеното лице на корпулентните. Постарах се да извадя официалните данни за преобразувана (adjusted) EBITDA, която е основен ценообразуващ фактор при оценка на телекоми.

Обхванат е период от 2013 г. (тогава е последният одит на Виваком преди фалирането на КТБ) и 2018 г. (базата, по която е оценявана Виваком за тази сделка). Данните са в милиони евро.

Ще оставя настрана липсата на логика за скока на EBITDA-та през 2018 г. — прилича на пудрене, на което са способни Deloitte и специалистката по препиране на пеевски дубайски далавери Силвия Пенева. По-важното е, че цитираната цена от Спас Русев от 1,3 милиарда евро прави мултипликатор 7 на годишната EBITDA на Виваком за 2018 г.

Тогава, ако приложим същия мултипликатор (няма основание да не го направим, защото и през 2014 г. Виваком е пазарен лидер в България, а да не говорим за обстоятелствата, при които се реализира сегашната сделка), цената на Виваком в момента на затваряне на банката през 2014 г. би следвало да е между 1,16-1,2 милиарда евро. По този начин, нетната стойност на дела на двете фирми, финансирани от КТБ за придобиване на почти 77% от Виваком — Бромак Телеком Инвест и ТЦ-ИМЕ — при отчитане на съвкупния дълг на компанията и дълга на компанията-майка в Люксембург (основанието за кражбата на Виваком), би следвало да е надхвърлял към онзи момент 500 милиона евро.

При това, сегашната оценка въобще не включва буквално подарения НУРТС, чиято реална стойност надхвърля 150 милиона евро (собствениците на НУРТС са обезщетени с 0), поради което сегашните гоподари на Виваком използват НУРТС за неприлични сделки с правителството във връзка с БНТ. Но и това е друга тема. Остава да виси въпросът: къде се изгуби стойността на Виваком, а и на останалите активи на КТБ, когато „мастити” одитори като Earnst & Young, Deloitte, PricewaterhouseCoopers и всякакви други компрометирани консултантски и пр. компании (Alix Partners, Baker Tilly) обявяваха „капиталовите дупки” на КТБ.

Във всички случаи, небивалиците на подставеното лице Русев повдигат много актуални въпроси за КТБ, активите й и, разбира се, причините за нейното фалиране:

Първо, очевидно е, че КТБ е атакувана и фалирана заради активи като Виваком, НУРТС, Петрол, Дунарит, Авионамс и много други. Само изброените дотук надхвърлят 2,1 милиарда лева. Възможно е прокуратурата тогава да е била „заблудена” и да е станала неволен изпълнител на задачите на центъра около Пеевски. Възможно е, но не вярвам.

Второ, точно прокуратурата е най-големият щит срещу разкриване на престъпленията, свързани с фалирането на КТБ и кражбата на активите й. Не че подценявам и правителствата от Орешарски до Борисов 3, нито пък парламента (да си спомним за комисията Десислава Атанасова), нито пък президентската институция (особено ролята на Росен Плевнелиев в седянките със Сотир Цацаров, решили съдбата на банката още през юни 2014 г.).

Но все пак и Цацaров, и Гешев показаха на обществото, че когато искат — тоест, когато искат корпулентните — те са готови на всякакви подвизи, включително и да стимулират подправянето на СРС-та и документи. В случая с КТБ, те са се вдъхновили очевидно от филма „Ни чул, ни видял” с Луи дьо Фюнес. Затова няма ни вопъл, ни стон по отношение на многобройните сигнали за престъпления срещу активи на банката, извършени от Делян Пеевски и „главния свидетел” Бисер Лазов.

Всъщност вопли може и да има, особено след като направиха и невъзможното да вкарат корпулентното ДП в картината в нескопосаното си желание да ме обвинят.

Още по-голямо е гърченето, когато говорят за модели, Фирма, а трябва да изключат от тях активи като изброените по-горе, оценката на които надхвърля 4,5 милиарда лева.

Имаше време, когато свинските парцали и клакьори присмехулно „анализираха” моите розови мокри сънища за стойността на тези активи. Сега, поне за Виваком (сделка) и Дунарит (оценка на самия новоизбран главен прокурор Иван Гешев), имам потвърждение за моите оценки. Специално благодаря на BC Partners/United Group и г-н Иван Гешев за тази подкрепа.

Оценявам я! Следоватено, по тези обективни оценки само 2 от активите на банката са били равностойни на държавната помощ, щедро предоставена през 2014 г. на „добрата” Първа инвестиционна банка (ПИБ).

Същата държавна помощ беше обезпечена с кредити в нарушение на европейската директива за държавна помощ. Да не забравяме, че от 2014 г. до 2018 г. ПИБ е провизирала над 1,5 милиарда лоши кредити, за които се предполага, че са съществували и през 2014 г.  

Трето, безусловно, хвалбите на мюрето за капиталовите им печалби повдигат и въпроса, какво основание имат многомилиардните претенции на КПКОНПИ към мене и семейството ми, с които статуквото толкова много се хвали.

Защо от нас търсят Виваком, Авионамс и Дунарит? Печалбите и кражбите от Виваком/НУРТС отиват в българо-руския мафиотски консорциум. Авионамс е придобит от държавата и смешната цена, платена за него, потъна в масата на несъстоятелността на КТБ. За Дунарит рекетьорът Пеевски води пунически войни с Гебрев, който пък трябва да плати дълговете на Дунарит (вече изплатени от дейността на самата фирма) и фирмата-майка на Дунарит към КТБ. 

Затова борбата срещу липсата на върховенство на правото продължава!