Ученици от Гимназията по икономика в Русе се оплакаха при какви условия са принудени да учат, след като занятията им бяха преместени в сградата на друго учебно заведение, поради ремонт.

Нормално ли е да бъдем заплашвани, от човека, който би следвало да бъде до нас, да ни защитава, питат дванадесетокласниците.

Ето какво споделиха учениците в социалната мрежа:

"Ние сме ученици от Професионалната гимназия по икономика и управление „Елиас Канети“ – Русе и бихме искали да споделим с Вас при какви условия сме принудени да учим, поради ремонта, който се провежда в момента в сградата на гимназията. От началото на учебната година учебният процес е преместен в сградата на Професионалната гимназия по електроника и електротехника „Апостол Арнаудов“ и на много от нас ни се налага да пътуваме до там. Но това е най-малкият проблем.

Освен това ние трябва да търпим неуместните коментари на ученици (малолетни и непълнолетни лица) в района. Тревожим се дали ще се приберем живи и здрави, и НАЙ-големият проблем – да се борим за традициите на гимназията ни!

Трудно е те да се поддържат живи, тъй като нямаме право на свободно изразяване на мнение, което сме имали до сега. Освен това новоназначеното ръководство не ни подкрепя. А точно обратното – забранява ни да правим нещата, които обичаме. Забранява ни да пеем, танцуваме, да забавляваме по време на училищните концерти, които са част от нас и традициите на училището, вече повече от 135 години. Забранява ни се да събираме средства за благотворителност за деца в неравностойно положение, учащи в нашата гимназия. Като причината за това е: „ ...няма как да бъдат отчетени.“.

Ние сме ученици от икономическа гимназия и много добре знаем, че това е възможно! Защо отношението на нашия „директор“ към учениците и родителите е грубо, а тонът при разговорите, в които отстояваме позициите си, е немислимо силен и неприемливо възмутителен. Защо? Защото сме прави! Защото се опитваме да опазим традициите на гимназията! Да запазим нашия дух! Нормално ли е да бъдем заплашвани, от човека, който би следвало да бъде до нас, да ни защитава.

За нас призванието „директор“ е свързано с безапелационна подкрепа и лидерство, а не с оварварена лексика и неподходящо поведение спрямо ученици, родители и преподаватели.

Ние, учениците, пишещи това писмо сме от 12 клас и имаме доста обективна представа за състоянието на училището преди и сега. За нас е от изключително значение да бъдат запазени традициите на нашата гимназия, както да бъдещите абитуриенти и ученици, така за педагогическия екип на нашия втори дом!"