В последните две години зам.областният управител на Русе Свилен Иванов се оказа в епицентъра на най-големите кризи, ударили страната – африканската чума по свинете и пандемията от КОВИД-19.

След като миналата година трябваше да взема решения за овладяване на разпространението на болестта по свинете, сега върху него падна и отговорността за решенията, свързани с мерките срещу коронавируса.

А когато областният управител Галин Григоров се разболя от коронавирусна инфекция, Свилен Иванов трябваше да поеме функциите му, и то в най-тревожния момент – когато няма легла в болниците и заболеваемостта рязко скочи.

Единственото място, където зам.областният управител забравя за проблемите, е Хиподрумът край Русе. Там той се отдава всеки уикенд на голямата си любов – конния спорт. Първата му среща с конете е през 1981 г., когато е 11-годишен. Продължава да се занимава с конен спорт и докато служи в ЦСКА, след което прекъсва за цели 28 години.

„Къде за форма, къде за друго, започнах отново. Оказа се, че не съм забравил доста от нещата, които знам. И така лека-полека започнах да се състезавам. Тази година беше трета поред, в която участвам в календара на федерацията. Има специална категория – аматьори, където участват от ездачи 16 до 67 години. Който се занимава с конен спорт, много трудно го забравя, той обича животните. Вече от две години имам и собствен кон, който се старая да го обуча“, разказва Свилен Иванов, предава Русе Медиа.

Той споделя, че конете са като хората – имат същия характер, има лоши, има и добри. Затова се старае да възпита коня си добре, като превърне ината му в характера. „Аз винаги съм искал да имам кон със сърце, какъвто е моят. И знам, че когато вляза в паркура, там, където трябва да даде всичко от себе си, той го дава. И ако направя някоя грешка, аз съм 99 процента сигурен, че аз съм сгрешил, а не конят. Просто той е такъв, че дава всичко от себе си“, казва още Свилен Иванов.

Часовете, прекарани на Хиподрума с коня, го разтоварват от ежедневното напрежение. Отделя всеки ден време за яздене – в делничните дни след работа, а през уикендите от сутринта. „Няма спорт, в който да тренираш само един-два пъти в седмицата, така е и при конния спорт. Животното трябва да се извежда, да се язди, за да бъде и то във форма. Тук все пак става дума за тандем – и конят, и ездачът имат една и съща задача, така че е малко по-трудно, отколкото другите спортове, където всичко зависи от самия теб“, споделя Свилен Иванов.

Той признава, че е започнал да участва в състезания не заради класирания, а заради тръпката и заради развитието на коня. „В кухнята ми са закачени медалите и си правя сметка, че медалите, които имам като ръководител на баскетбола и футбола в Русе, няма да мога да ги постигна като състезател по конен спорт. Но аз се гордея много с успехите, които са постигнали тези колективни спортове“, казва още Свилен Иванов.

Той се радва, че в сферата на конния спорт се говори за Русе. Преди година тук се проведе престижен турнир със сериозен награден фонд, какъвто отдавна не е правен, а през тази есен Русе бе домакин за първи път на балканския шампионат.