На границата ни: Бесни страшни пенсии!
- Редактор: Владимира Ангелова
- Коментари: 0
Навремето, след края на студената война, като окастриха армията, в охранителния бизнес се вля огромна маса подготвени и ненужни на системата хора.
Командири на полкове обикаляха паркинги, ракетчици стояха по входове на офиси. Дори имаше вътрешен хумор – само който има завършена военна академия, имаше право да вдига бариерата. Милиционерите някак си по-добре се справяха с демокрацията.
Двете системи – МО и МВР, толкова кадърно ги реформираха, че днес не могат да се намерят хора да вършат същинската работа по сигурност и отбрана. Поради тази причина в армията има няколко хиляди вакантни места, а в МВР само в КАТ няма празно място. Виж, границата е абсолютно сиротна. Няма желаещи да бъдат граничари, жандармерия и полицаи се поумориха, погнусиха от условията, че някои дори махнаха с ръка и се облажиха от сладостта на трафик бизнеса.
Когато американското правителство усети жегата, президентът казва: „Пратете морската пехота!” У нас обаче министър-председателят нареди на министъра на вътрешните работи Румяна Бъчварова:?„Пратете пенсионерите!”
Мотивът, който Бъчварова представи пред депутати и медии, е, че пенсионирани полицаи и военни „ще поемат охраната на граничната бразда и на обектите, които сега безвъзмездно се пазят от МВР”. Те ще сменят и униформените, които сега са командировани на границата, „за да може те да си поемат полицейските функции”.
Това, разбира се, е доста екстравагантна идея. От една страна, старото поколение униформени ги приемаха в армията или полицията със сериозен конкурс, бяха грамотни, верни на честта на пагона. Един вид, може да се разчита на тях. От друга страна, това са хора, които поради огромния си опит знаят как изглеждат безупречни, без да си мръднат пръста. Технологии много: „Има ли заповед, тръгваш на бегом, а след това може да се влачиш колкото искаш”, „Мокрото е чисто, шареното – престижно”, „Никога не предлагай нищо” и най-важното: „Важна в професията е единствено пенсията”.
Сериозно – наистина ли това е най-мъдрото нещо, което можа да измисли правителството? Да праща вицове на границата? Това са хора, които биха се навили да ходят по чукарите залудо по няколко причини – трябва им добавка към пенсията, не им се седи у дома и могат да намерят някакъв смисъл за ежедневието си. Но само толкова.
Тежко на една държава, която разчита на бесни страшни пенсии да й охраняват суверенитета. Думите, че никой не иска да става граничар, че няма достатъчно хора, не са оправдания, а самооценка, която звучи така: „Не мога да се справя!” Няма професия в света, за която да няма желаещи. Въпрос на условия. Няма как да караш някого да посреща наплива от преселници, някои от които със сигурност радикализирани, срещу унизителни условия. Не говоря само за пари, макар че те са смешни. Срещу същите тези пари настина можеш да вдигаш бариерата на някой паркинг, но без извънреден труд, без да си далеч от семейството си, което има нужда от теб всекидневно.
Тревожните мисли, които могат да споходят всеки, който разсъждава по темата, са – дали пък нарочно не се прави това? Дали нарочно полицията се оттегля от границата? Дали нарочно не се позволява на армията да действа в зони за отговорност? Дали нарочно се праща третата възраст там, където България е най-уязвима. Дали?
Унгария нае 3 хиляди ловци на глави
Унгарското правителство пусна конкурс през септември, за да наеме ловци на мигранти по границата, но не и пенсионери. Кандидатите трябва да са пълнолетни, психически здрави и да преминат 6-месечен курс. Ще бъдат въоръжени и възнаградени. Заплатата започва от 900 лева и се увеличава драстично, ако след първите два месеца докажат, че си вършат работата.
И нещо много важно. Унгария не изтегля никого от 10 хиляди полицаи и военни, които бранят границата на страната.
Емил Спахийски
Асфалтират ремонтирания участък от Дунав мост
Владимир Путин разпореди серийно производство на...
БСП - Русе: Вдигането на такса смет е наложително
Георги Еленков: Деца се снимат голи в OnlyFans за пари
Български бойни водолази участваха в учение на НАТО в Италия