Комедийният гений издъхва в имението си във Швейцария

На 25 декември 1977 г. Чарли Чаплин си отива от света на 88-годишна възраст в своето имение близо до Веве, Швейцария. Чарлз Спенсър Чаплин, както е пълното му име, е британски актьор, режисьор и сценарист.

Роден е през 1889 г. Създал е над 80 филма, сред които "Хлапето" (1921), "Парижанката" (1923), "Треска за злато" (1925), "Цирк" (1928), "Светлините на големия град" (1931), "Модерни времена" (1936), "Диктаторът" (1941), "Светлините на рампата" (1952) и др. Носител на Международна награда за мир (1954) и на наградата "Оскар" за филма "Светлините на рампата" (1953), както и на две почетни награди "Оскар" (1929,1972).

Спомен за създателя на образа на Чарли - "скитникът, джентълменът, благородникът, поетът, мечтателят и самотникът с неугасваща надежда, че ще открие обич и приятелство", пазят архивите на БТА. Информация за кончината на кинолегендата е публикувана в списание ЛИК на 31 декември 1977 г:

Женева. На 88-годишна възраст тук почина прославеният кинотворец Чарли Чаплин, всепризнатият комедиен гений, който с изкуството и таланта си спечели сърцата на кинозрителите от целия свят. За тях Чарли Чаплин завинаги ще си остане малкият окъсан скитник от 20-те години, чиито пантомимични несполуки ги разсмиваха, развеселяваха и натъжаваха независимо от това, какъв език говорят. Мустаците, провисналите панталони и цилиндърът му станаха международен символ на легендата за незабравимия „Чарли - скитникът, джентълменът, благородникът, поетът, мечтателят и самотникът с неугасваща надежда, че ще открие обич и приятелство. За любителите на седмото изкуство Чарли Чаплин е „величествен паметник на киното на всички времена". Но той не се е разделил с нас - след него остават незабравимите му филми.

На 28 януари 1978 г. Чарли Чаплин е основна тема в броя на списание ЛИК. В него може да се прочете материал на френския „Монд“, в който са събрани мнения на известни творци. Ето част от тях:

Клоунът месия

Завещанието на Чарли

… ФЕДЕРИКО ФЕЛИНИ: „Чаплин бе своего рода Адам, от когото ние всички произлизаме... Когато бях дете, за мен Чарли бе свързан с коледните празници, със снега: той бе един силует, който дори и само заради външния си вид принадлежеше към нещо митично, нещо вечно".

…МАРИО МОНИЧЕЛИ: „Чарли Чаплин ни научи, че хуморът е единственият сериозен начин да се забавляваме и да водим истинска социална борба.“

… ФРАНЧЕСКО РОСИ: „Чарли никога няма да умре, тъй като киното е безсмъртно. Чарли Чаплин ще надживее всички моди."

…ЛОРЬНС ОЛИВИЕ: „Надявам се и вярвам, че Чарли Чаплин ще остане в спомена на всички като най-големия артист на всички времена."

…ЕЛИО ПЕТРИ: „Чарли Чаплин - това е краят на една епоха на безгранична обич, фигурата на бащата, който си отива..."

В материала в списание ЛИК четем още:

Геният на Чарли се крие именно в умението му да излезе от ежедневната действителност… и да издигне до висотата на човешката комедия. Той не само наложи определен тип герой, който остава верен на своята същност при най-различни обстоятелства, но го освободи от всякакви национални и други особености. Така той превърна Чарли… в гражданин на света. Заснемайки превъплъщението на един клоун, той създаде легенда.

….Чарли е преди всичко силует; мека шапка, тесничко палтенце, бастунче, прекадено големи обувки. Но в същото време той е и определен начин на живот, определено отношение към живота. Слаб и самотен, залутан в един жесток свят, където значение има само силата /физическата сила, силата на парите, силата на обществения ред/, Чарли е твърдо решем да спаси кожата си, свободата и достойнството си. Той е твърдо решен и да бъде щастлив, макар и по свой собствен начин…

В същия брой на ЛИК е публикуван материал, в който приживе самият Чарли Чаплин разказва за себе си:

Чарли Чаплин: Как разсмивам

През 1930 година Чарли Чаплин се готви да снима „Светлините на града". Френският седмичник „Сине магазин" го моли тогава да напише няколко страници, с които да обясни своето чувство за хумор. Чаплин отговаря с този текст, едновременно теоретичен и биографичен, един от редките текстове, които той някога е писал за своето изкуство.

"Няма нищо тайнствено в моето чувство за хумор на екрана. Направих само усилие да открия няколко прости истини за човешката природа и си служа с тях в своята работа. В основата на всеки успех не лежи ли всъщност единствено познаването на човешката природа, независимо дали става дума за търговец, хотелиер, издател или актьор? Най- доброто в моя занаят е това, което научих в Лондон от трупата на мима Фред Карно. В своя спектакъл той поддържаше живи всички класически традиции на сценичния хумор.

Крадци на велосипеди, играчи на билярд, пияници, които се връщат късно по домовете си, уроци по бокс... обратната страна на сцената на мюзикхола. Певецът, който е готов да запее, но никога не успява, фокусникът, който проваля всичките си фокуси...такива бяха темите на сценките, които предлагаше програмата на английския комичен спектакъл или, с една дума, пантомимата на XIX век. В нея имаше невероятен ритъм и едно умение за синтез, което бе плод на майсторски изградена смесица.

Често съм се питал дали изобщо щях да имам някакъв успех без влиянието на майка ми. Тя беше най-голямата имитаторка, която съм виждал в живота си. Когато брат ми Сидни и аз бяхме още невръстни хлапета и когато живеехме в един беден квартал на Лондон, под Кенингтънуей, майка ни обичаше да остава дълги часове на прозореца, да гледа на улицата и да представя - с ръце, с очи и с жестове - всичко, което се случваше долу. Изучавайки именно тези нейни жестове, наблюдавайки начина, по който имитираше хората, аз се научих да изразявам своите чувства с ръцете и лицето си, но също и да изучавам човечеството.

Този начин да се наблюдават хората е най-ценното образование, което съм получил от майка си. Благодарение на този метод аз стигнах до откритието на неща, които сами по себе си носят комичен елемент. Бях на седемнадесет години, когато Карно ме ангажира. Играех малки роли, учих усърдно, до изтощение. Заминах с трупата за Америка, върнах се с нея в Лондон; отново отидох в Ню Йорк и пак се върнах в Англия. Така в продължение на четири или пет години работих, за да проникна в духа на този репертоар, неговата ясна техника, постигаща голяма сила на внушение.

Използвах я по-късно в студиото за „Чарли в мюзикхола", за монолога „Чарли нощният скитник" и за неотдавнашната ми комедия „Циркът". „Чарли нощният скитник" бе създаден направо върху пантомимата на същата тема…

…Бях дребен и пълен и брат ми Сидни често ми се подиграваше: “Един ден ще станеш тлъст комик!“. Това ме вбесяваше, тъй като тогава не исках да ставам комик. Мечтаех да бъда велик трагик!...

…От появата на говорящото кино често са слагали в устата ми неверни думи. Истината е, че говорящият филм ми действа като магия и едновременно с това ме ядосва и плаши…

…Смятам, че в действителност акомпаниращата музика и избраната като основен мотив мелодия създават, така да се каже, един заден план на действието, че те служат да го подкрепят, да го подплатят. По-късно те могат да добият сила, почти равна на тази на пантомимата. Във всичко това няма нищо тайнствено и мога да повторя за всички онези, които са тъй добри да се интересуват от моята работа: опитвам се само да наблюдавам, да виждам, чувам, разбирам."

През 2016 г. в швейцарския град Веве отваря врати музей на Чарли Чаплин в имението, където той прекарва 25 години от живота си. На сайта на музея е изписан един от незабравимите цитати от Чаплин: "Нека се стремим към невъзможното! Великите постижения в историята са били завладяването на това, което е изглеждало невъзможно."