В неделя сутрин Адиб Джауад Джудех Ал Хюсейни седи на пейка точно до единствения обществен вход на църквата на Божи гроб в Йерусалим. Прагът на църквата, основана през IV в., е мястото, на което 53-годишният мюсюлманин е прекарал по-голямата част от живота си.

Неговият баща, дядо и поколения техни предци също са посветили живота си, за да седят на тази пейка, пазейки църквата, която се предполага, че съдържа гробницата на Исус. Това разказва самият Ал Хюсейни и изважда 20-сантиметров железен ключ от вътрешния джоб на коженото си яке.

Този ключ е единственият, който отключва внушителните дървени врати на църквата, задължение, което според Ал Хюсейни е дадено на семейството му от Саладин, султанът, който превзема Йерусалим от кръстоносците през 1187 г. - един от многото пъти, в които това, свещено за християни, мюсюлмани и евреи, място сменя владетеля си, пише BBC, цитирана от VESTI.

Саладин иска да е сигурен, че църквата няма да бъде увредена от неговите братя мюсюлмани – нещо, което се случва през 1009 г., когато фатимидския халиф ал-Хаким нарежда редица църкви в Светите земи да бъдат изгорени, включително църквата на Божи гроб (синът на ал-Хаки дава одобрението си църквата да бъде построена отново през 1128 г.).

„Ето защо Саладин дава на нашето семейство ключа, за да пазим църквата. Това е чест за нашето семейство. Нещо повече, не е чест само за семейството ни, но и за всички мюсюлмани по света“, категоричен е Ал Хюсейни.

Членовете на семейството на Ал Хюсейни, заедно с друго мюсюлманско семейство – Нюсейбех, са се превърнали в неразделна част от сложната материя на църквата на Божи гроб.

Комплексът сега се използва от шест различни древни църкви – римокатолическата църква, гръцката православна църква, арменската православна църква, сирийската православна църква, етиопската православна църква и коптската православна църква. Всяка от тях има монаси, които живеят там.

През историята отношенията между религиозните общности в този комплекс винаги са били сложни, понякога водещи до насилие за това коя църква коя част от сградата контролира.

Всяка сутрин, когато портите на църквата се отварят в 4 ч., членове на двете семейства – или представител, назначен от тях – са там за това, което се очертава като церемониален акт на сътрудничество.

Мюсюлманският представител отключва и отваря вратата, а след това свещеник от римокатолическата, гръцката православна или арменската православна църква, които се редуват на ротационен принцип, отваря другата врата отвътре, докато свещеници от останалите духовенства надзирават ритуала. Същото се случва и когато църквата се затваря в 19 ч.

Туристите и поклонниците, които идват тук минават покрай тези мюсюлмански настойници, които седят на пейката през по-голямата част от деня съчетвайки и задълженията си към семейството и бизнеса си. Историците не мога да определят от колко назад във времето датира тази традиция, но и не са направили сериозни опити да опровергаят наследството.

„Това е нещо основно, като много неща в църквата. Това е традиция“, казва Рейънд Коен, професор по международни отношения в Еврейския университет в Йерусалим, който е проучвал църквата и е написал книга „Спасяването на Божи гроб“. „Наистина мисля, че това е един от скъпоценните камъни на Йерусалим“, добавя той.

Докато семейството на Ал Хюсейни държи ключа, семейство Нюсейбех е натоварено с физическата работа

по отваряне и затваряне на вратата на църквата, задължение, което те проследяват назад във времето до 637 г., когато халифа Омар първи донася исляма в Йерусалим, обяснява 67-годишният Уайех Нюсейбех, който седи на пейката до Ал Хюсейни.

„Нашето семейство пристига в Йерусалим за първи път с Омар и оттогава му е възложено да защитава църквата от вандали“, разказва Нюсейбех, на чиято визитна картичка пише, че е „Пазител и портиер на църквата на Божи гроб“.

Ал Хюсейни обаче настоява, че семейство Нюсейбех е включено в ритуала по-късно. „Не е вярно това, което той (бел.ред. Нюсейбех) казва“, смята Ал Хюсейни и добавя, че скоро, след като неговото семейство получава ключа от Саладин през 1187 г., те са поискали от семейство Нюсейбех да отваря и затваря вратата, което включва катерене по стълба, за да се стигне до ключалката, а семейство Ал Хюсейни остава пазител на ключа.

„За нашето семейство не е било подобаващо да се катери по стълби, защото сме били шейхове“, казва Ал Хюсейни. Неговата визитна картичка гласи, че той е „Пазител на ключа за църквата на Божи гроб“.

Нюсейбех се усмихва на версията на Ал Хюсейни и повтаря своята за Омар, който управлявал града повече от 500 години преди Саладин. Седнали един до друг те споделят, че въпросът е често обсъждан между тях и е нещо, на което често се смеят приятелски.