На МВР не му е лесно.

Убийствата и самоубийствата в България се разследват все по-трудно заради постоянния присмех и липса на доверие от страна на обществото. Но вината не е на зрителите, читателите и слушателите, а на говорещите. Типичен пример за това как разследващите могат сами да си навредят дотолкова, че всички да им се смеят, е самоубийството (окончателна версия) в пловдивския парк "Лаута" на 43-годишния Данаил Божилов, пише Самуил Димитров във Вестник СЕГА.

Нека да отчетем безспорното - за около седмица МВР, по собствените им думи, успяха да стигнат до окончателна версия, до изясняване на обстоятелства и т.н. Това може да се приеме за бърза работа. Дотук добре. Обаче през тези няколко дни от полицията се изговориха толкова много глупости и се премълчаха толкова много явни неща, че всъщност разкриването, поне в очите на обществото, не изглежда като успех. 

Убийство или самоубийство? Всичко започна с традиционните обяснения на МВР, че се работи по всички версии. Само няколко дни по-късно обаче стана ясно, че май не е точно така. При всичките декларации на полицията, че информация няма да се дава, за да не се вреди на разследването, тя течеше от всички канали, къде точна, къде не чак толкова. И се интерпретираше и обсъждаше по всевъзможни начини, без официално потвърждение или отричане. А когато на главния секретар Младен Маринов му бе зададен въпрос за версията самоубийство, той отговори така: "Имаме основания да работим и по тази версия, тъй като до момента нямаме реални факти, които да са неоспорими, които да я изключат". Чудесно, обаче по същото време всички знаеха, че оръжието още не е намерено.

От МВР не си направиха труда да дадат информация по тоя въпрос. В резултат на мълчанието се родиха безброй майтапчийски версии - кучето на убития е изяло пистолета, на пистолета са му поникнали крила, кучето е застреляло стопанина си и после е зарило пистолета и още, и още. Каквото и да кажеш след подобно глупаво несъответствие, не можеш да очакваш, че разумен човек ще ти повярва. Ами версията, че гилзата е намерена на 15 метра от тялото? И това при самоубийство! Някой направи ли си труд да каже две приказки? Мълчание. Не можа ли да се намери един, който нормално да обясни две-три ключови неща? Явно, не. Прикритието на "оперативното майсторство" е по-важно от достоверната информация, излъчена по нормален начин. 

А ситуацията стана още по-объркана, когато се разбра, че предсмъртното писмо на умрелия не е намерено от полицията, а от съдебните медици при аутопсията. Било в дълбок джоб, а на терен било трудно да се извърши детайлен оглед. Даже прокуратурата с нежелание призна, че това било пропуск, но не чак толкова сериозен.

А в общественото пространство увисна въпросът колко още доказателства и при колко още престъпления са проспани по подобен начин? 

На шестия ден се стигна до черешката на тортата - изчезналото оръжие се оказа под печката на старец със склонност към вещомания. Това уточниха разследващите. Които пропуснаха да кажат, че след като изземването е било на шестия ден, кога точно са взети натривки от ръцете на бившия военен, за да докажат, че е държал оръжието. Дано да е било още в първия ден, когато бе установено, че възрастният мъж е минал покрай трупа. Ако се е случило пет дни по-късно, да му мислят експертите, имащи за задача да докажат наличие на барутни частици. И да се надяват дядото да не е голям фен на личната хигиена. Самият пенсионер твърди, че полицаите са го разпитвали около час в близост до трупа, докато пистолетът бил в джоба му, но никой не го попитал за оръжието. След това го търсили в къщата му неуспешно, а накрая той сам показал къде го е скрил! Добре поне, че разследващите разполагат с почеркова експертиза, според която предсмъртното писмо е писано от умрелия. 

Важно е да се подчертае още един детайл, който малко се позабрави покрай разкритията за дядото вещоман. Самото МВР призна с половин уста, че пропуски в това разследване има. И назначи проверка. Напълно възможно е кратката информация за тази проверка да е последното, което обществото ще чуе за нея. Все пак случаят е разкрит, значи не може да е имало грешен подход. 

Случаят е окончателно приключен. Поради естеството на водещата версия - самоубийство - това разследване вече става безпредметно. Материалите по него никога няма да стигнат до съда, няма кой да се произнесе по редовността им. Близките на покойния едва ли ще се занимават да обжалват прокурорското постановление за прекратяване на разследването. Т.е. остава единствено проверката на МВР. Но за нея няма да се чуе повече. А за страничния наблюдател може да остане въпросът - всички престъпления ли се разследват с такова качество.

И понеже случаят със самоубийството може да се запише в графата с успехите, на разследващите им остава да се занимават с дядото вещоман. Той се оказа въоръжен, при това с втори, незаконен пистолет. В момента е с повдигнато обвинение, прокуратурата поиска и постоянното му задържане под стража, съдът го пусна. Интересен е обаче въпросът от колко време този човек, за когото МВР намеква, че има някакви отклонения, държи вкъщи незаконен пистолет.

От прокуратурата се разбра, че бившият военен е имал разрешително за притежаване на лично оръжие, което е прекратено. Не трябваше ли срокът на изтичане да подлежи на контрол от същата полиция, а когато разрешителното не е подновено, оръжието да се изземе. Преди години МВР остави един болен мъж въоръжен с четири пушки в Лясковец и стана голяма беля. Дали в пловдивския случай някой си е направил труда да се занимава с едно незаконно оръжие просто защото това му е задължението, а не защото му е изпаднал случай? Никой не говори за това.