Констатацията "Няма пари" продължава да се носи като постоянен рефрен от външното ни министерство.

Всяка година ведомството се оплаква, че заделените за него бюджетни средства са недостатъчни, което намалява възможностите му да изпълнява функциите си, пише Сега. В същото време ръководството на дипломатическата служба се въздържа да предложи решения на проблема си – било под формата на реформа, било като поиска от правителството да му отдели повече внимание и средства.

Настроенията в министерството са повече от мрачни. Това проличава от оценката, която прави на собственото си състояние в документ, озаглавен "Проектобюджет за 2021 г. и актуализирана бюджетна прогноза за 2022 и 2023 г. на Министерство на външните работи в програмен формат".

Едно от първите изречения в него гласи: "Министерството на външните работи реализира своята дейност в условия на ограничени финансови и човешки ресурси, което неминуемо дава своето отражение върху дееспособността и капацитета на дипломатическата служба."

По-нататък се изрежда за какво му се налага на ведомството да харчи пари – за обезпечаването на дипломатическите дейности; за осигуряване на условия на труд, с които да привлича и задържи квалифицирани, млади кадри; да подсигури централното управление в София и задграничните представителства с нужната техника; да обезпечи с персонал извършването на консулски услуги в полза на българските граждани в чужбина; да поддържа и обновява обширния си сграден фонд в страната и по света.

И веднага след това в документа се отбелязва: " ... нивото на заплащане в МВнР е сред най-ниските, сравнено с останалите министерства, паралелно на значителния обем от дейности, в т.ч. и по овладяване на последиците от пандемията COVID-19."

Във връзка със здравната криза, в документа се подчертава огромното натоварване и напрежение на дипломатическите служители покрай грижите за изпадналите в затруднения български граждани в чужбина при затварянето на границите.

"В условията на световна пандемия МВнР-Централно управление и дипломатическите и консулските представителства на Република България в чужбина оказаха съдействие за прибиране в България на над 7000 български граждани от цял свят, проучвайки и координирайки възможности за чартърни и редовни полети, предоставяйки ежедневна информация на настъпващите промени в ограничителните мерки, предприемани от отделни страни”, заявяват с гордост от ведомството.

След което горчиво констатират: "Въпреки постоянно нарастващите функции и отговорности по гореизброените причини, в Министерството принудително функционира модел за намаляване на левовите възнаграждения на дългосрочно командированите служители, което е прецедент в държавната администрация."

Както се спомена, дипломатите не отиват по-далеч от това да правят подобни констатации. Предложения за разрешаване на проблема в една или друга посока липсват в документа.

ПРИХОДИ И РАЗХОДИ

В бюджета на МВнР за 2021 г. са заложени 46 679 200 лв. приходи, от които по-голямата част – 34 644 000 лв., идва от държавни такси. Почти в същия размер – 46 731 300 лв. са прогнозните приходи за 2022 г. и 2023 г.

Разходите за 2021 г. са 150 557 900 лв. Повечето от парите ще отидат за управление на задграничните представителства и подкрепа на българите в чужбина (98 077 500 лв.) и за администриране и осигуряване на дипломатическата служба (28 690 100 лв.).

От министерството с едва прикрит укор посочват, че разходите са в размер, който "създава минимални условия за обезпечаване на функционираща администрация". И твърдят, че "разходните тавани създават сериозна пречка за планиране на действително необходимите средства за развитието на дипломатическа служба и изпълнението на пълния обем дейности".

Резултатът – ниски заплати, което води до отлив на кадри, както и ограничени възможности за участие на международни форуми, на които да се отстояват национални позиции, оплакват се от МВнР.