Ситуацията с родните музеи има връзката с рекордно високото ниво на български граждани, които в едно проучване твърдят, че науката е твърде сложна за тях

Музеят е научна институция, която има за задача да проучва и, чрез своите експозиции, да прави достъпни определени цивилизационни достижения, пише Цветомир Милошов в E-vestnik. Експозициите могат да служат от една страна като учебна база за учениците, а от друга като атракция за туристите.

Поради факта, че съм и учител, и професионален (лицензиран) екскурзовод, в следващите редове ще споделя своите мисли относно тези две (възможни) функции на музейните експозиции.

Образование в музея

И музеите, и училищата/университетите (в съвременния им вид) са институции на Модерната епоха. Те възникват със сходни цели – да издирват, изследват и предават на бъдещите поколения цивилизационните достижения на предходните. Затова музейните експозиции би следвало да подпомагат училищата/университетите да „превеждат“ научните достижения на достъпен език, да ги обясняват. По този начин процесът на образование може да бъде по-разчупен и по ефективен. Музеят е естественото място, където може да се преподава учебен материал чрез неговото изследване. Така, от една страна за учениците/студентите тяхното учене може да бъде интерактивно (което не значи непременно дигитално). В музейните зали те ще имат възможност не само да се докоснат до науката, разглеждайки експонатите, но и да влязат в ролята на изследователи.

Важно е да се подчертае, че една съществена част от музеите остава „невидима” за повечето посетители. Това са фондовете, с които музеите разполагат. Именно благодарение на многобройните книги, вестници, списания и други материали учениците/студентите могат пълноценно да влязат в ролята на изследователи.

От друга страна – работата на преподавателите може да бъде значително подпомогната от музейните специалисти, библиотечния и експозиционен фонд. Експозиционните зали са естествени пространства за учебни дискусии и дебати – метод, който дава възможност на обучаемите да се потопят в изучаваната сфера.

За да не звучи горенаписаното абстрактно ще посоча пример с моето работно място. Екскурзовод съм в къщата-музей „Димитър Пешев” гр. Кюстендил. Експозицията (дело на доц. д-р Ангел Джонев) разказва в детайли чрез конкретни документи, факти и тяхната интерпретация как се стига до възникването и предотвратяването на намерението на българското правителство да депортира (изсели) част от българските граждани от еврейски произход в пределите на тогавашна Източна Германия в годините на Втората световна война. В експозицията, по различни начини са засегнати темите за:

Функционирането на България като модерна, независима, конституционна държава – монархия;
Разделението на трите власти;
Участието на Царство България в I и II Световни войни;
Правата на човека, модерната държава и тяхното погазване;
Възможностите на гражданите и гражданското общество да влияят върху политически решения;
Авторитарните, тоталитарните режими и техните идеологии;

Всички изброени теми са част и от учебните програми по предметите „История и цивилизации”, „Философия” и „Гражданско образование”. Къща-музей „Димитър Пешев”, чрез своите експозиция и библиотечен фонд, може да бъде място, в което учениците от първи и втори гимназиален курс (8-ми – 12-ти клас)/студентите могат да получат качествено, разнообразно и наукосъобразно образование по споменатите предмети и теми.

Музеят и културният туризъм

Музейните експозиции и обекти са основните притегателни места културно-познавателен туризъм. Българските земи са третите по богатство на културно-исторически ценности в континентална Европа. На много места има останки от повече от две исторически епохи. Най-популярните за посещение места в България привличат туристи именно заради своята културно-историческа и цивилизационна ценност. Ще изброя само няколко от тях – Рилски манастир – най-посещаваното място в България през 2019 година, Пловдив, Несебър, Велико Търново. На базата на неизчерпаемото културно-историческо наследство по родните земи, туристическия бранш в годините преди пандемията, се развиваше най-успешно именно в полето на културния туризъм. Интересът на туроператорите и туристите зависи от експозиционните зали, техния изглед. Музеите трябва да представят информацията по достъпен, разбираем и, отново, базиран на науката начин. Подчертавам последното, защото не е тайна, че основна част от репертоара на не малък брой екскурзоводи са митове, легенди, безразборно подхвърлени факти и дори откровени неистини, прочетени или дочути от най-различни източници.

Финансирането, модерността, обществото

И докато частния бизнес растеше, голяма част от музеите – местата, които би следвало да познават, опазват и популяризират същото това културно наследство оставаха на едно място или затъваха. Пример е и музеят, в който работя. В Регионалния Исторически Музей – гр. Кюстендил, аз съм единствения служител под 35 годишна възраст. От екскурзоводите/информаторите на петте музейни обекта, които са отворени за посетители, аз съм единствения служител – професионален екскурзовод, владеещ два чужди езика. Не малко от колегите, които би трябвало да представят музейните обекти и експозициите в тях са със средно неспециализирано образование и/или в (пред)пенсионна възраст. Не владеят друг, освен родния език. Заплатите са неприлично скромни. Моят месечен доход, например, е в скромния размер на чисти 700 лв (седемстотин) лева. Ръководството на музея, в лицето на директора, е непроменено от 1998-ма година насам. Поради не малкия брой сгради към музея и тяхната възраст, поддръжката е минимална. Повечето от експозициите не са обновявани откакто са създадени – предимно през 70-те и 80-те години на миналия 20-ти век. Повечето от обектите на музея рядко са част от културния календар на общината.

Търговският бранш – туризъм, все по-голяма част от който се ползва от благата на музеите, за да генерира печалба е редно да отделя определена сума пари, които да отиват към музеите, а чрез тяхната образователна дейност да се връщат отново в обществото, което следва да бъде по-добре образовано и в много по-тясна връзка с науката. В България, обаче, ДДС, който е основния приход на средства заради политиката на плосък и косвени данъци, от десетилетия е по-нисък именно за туристическите услуги – вместо 20% – 9%. А знаем, че туризмът формираше около 12-15% от БВП в годините преди пандемията. Така, вместо да имаме солидарно и обществено отговорно финансиране, а чрез него и добре работещи научно-образователни/културно-туристически институции, повечето от музеите днес са загиващи и непривлекателни пространства. Заплатите на голяма част от служителите са минимални или близки до минималната. Броят и образователния ценз на работещите в музеите са под санитарния минимум за да се осъществява дейност.

На този фон, в последните две десетилетия всякакви псевдо-капиталисти със светоглед и похвати от 90-те години прибираха тлъсти печалби и евросредства в джобовете си, развивайки най-долнопробния вид туризъм. Насърчавайки финансово и отдавайки се телесно на пошлостта, голямата част от българския политически и икономически „елит” загърбиха модерността, науката и образованието. Примерът с музеите и тяхното финансиране е само едно от множеството доказателства за това твърдение. А последствието е явно – за около 70% от българите науката е прекалено сложна, докато бизнесът на глобално ниво е преминал към „Икономика на знанието” чрез „Изследователска и развойна дейност”.

Какво да се прави?

Все пак, променената обстановка след март 2020 година отваря и възможности за обновление. Пример са петте хиляди финансирани и завършени STEM кабинети в училищата. Това са пространства, оборудвани със специални информационни технологии, които позволяват процесът на обучение да се разчупи, дигитализира, да стане по-интерактивен и базиран на съвременните научни достижения.

Технологиите в тези кабинети, обаче, биха допринесли за изучаването най-вече на точните и природни науки. От друга страна, по-голямата част от музеите в България са исторически. Те също биха могли да послужат на процеса на образование, допълвайки STEM кабинетите в областта на хуманитарните науки – история, литература, философия + гражданско образование и религия. Така, учениците ще имат достъп до съвременно, дигитално, интерактивно, разчупено е наукосъобразно образование и по тези предмети. Чрез една нова концепция за развитие, влагане на финансов ресурс и възможност за допълнително и непреставащо образование на служителите, музеите могат да се превърнат в атрактивни места, където науката процъфтява и привлича както млади и квалифицирани служители, така и учащи, и широк кръг посетители. За целта Министерство на културата (МК), в чиито ресор за музеите в България, може да сключи спогодби за сътрудничество с други министерствата на образованието и науката и на туризма. От 2016 година насам последното регулира дейността на екскурзоводите като издава свидетелства за правоспособност за професията „Екскурзовод”.

Музеите, по-специално историческите музеи, са един естествен образователен център за бъдещите и настоящи екскурзоводи, както и за техните работодатели – туроператорите. Уви, този потенциал стои дълбоко нереализиран.

Това е настоящата ситуация, а потенциалът на музеите е огромен. Те са пресечна точка между бизнес, образование и наука. Ако потенциалът им бъде използван в по-голяма степен, може да се превърнат в генератор на едно по-хармонично, осланящо се на науката, предприемчиво общество. Последните са все основни характеристики на Модерната епоха. В нея са корените на съвременната ни държава. Нека я опознаем, за да я обикнем и запазим и за бъдещите поколения.