Мутрите не са това, което бяха. Те не се разхождат с бухалки, не изглеждат респектиращо и не отправят заплахи. Даже не газят, а използват закона по най-уродливия възможен начин.

Защото новите мутри са чиновници, на които уж се плаща заплата да обслужват гражданите. Вместо това, те ги тормозят, пише Александър Александров във вестник СЕГА. 

Това бе един от основните изводи на анализ на Центъра за изследване на демокрацията за заплахите от организирана престъпност в България 2019. Там в прав текст бе записано, че "българската организирана престъпност, освен че практически е изоставила старите форми на насилие, е намерила корупционни инструменти за отстраняване на конкуренцията, които използва в публичната администрация. Така през последните години все по-голяма част от финансовите щети от престъпна дейност са резултат от активността на т.нар. „бели якички“ и все по-малко на класическите криминални структури".

На този фон откъм парламента дойде на пръв поглед добрата новина, че всеки гражданин или фирма, които са били увредени от действието на обявени от съд за незаконосъобразни подзаконови актове - правилници, наредби, инструкции, ще могат да съдят държавата и да искат обезщетение по Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ). Въпросната нова разпоредба би трябвало да има практическа стойност, особено като се има предвид, че според закона "държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това, дали са причинени виновно от длъжностното лице".

В промените на закона е записано, че “държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност, както и за вредите, причинени от действието на отменени като незаконосъобразни или обявени за нищожни подзаконови нормативни актове“. Но както винаги, има и  подводни камъни и много въпросителни.

Вносителите на промяната смятат, че възможността да се търсят обезщетения от действието на незаконосъобразни подзаконови нормативни актове ще доведе до самодисциплиниране на администрацията. "Нека да знаят, че оттук нататък ще носят отговорност за своите действия. Използвам случая да насърча институциите да търсят с регресни искове отговорност от тези служители, заради които плаща държавата“, заяви от парламентарната трибуна един от авторите на поправката. Друг пък допълни: "Открит стои въпросът за персоналната отговорност на чиновника. Тя не е уредена и мисля, че това е голямата отговорност на Народното събрание да уреди този тежък въпрос. Аз не знам за случай, в който държавата и общините да са тръгнали да търсят отговорност от безхаберния чиновник, който е нанесъл вреди с действията си".

Като оставим настрана, че е абсурдно депутат, от когото зависи промяната на закона, да сипе такива констатации, безспорен факт е, че безнаказаните чиновници превърнаха законите и наредбите в бухалки срещу хората и бизнеса. Както е безспорен факт и че законът и сега предвижда възможност при дело за обезщетение, спечелено от гражданин, съответната осъдена институция да си търси парите от конкретно виновните лица. Проблемът е, че досега подобен случай не е известен.

И така всички обезщетения се плащат от бюджета, т.е. българския данъкоплатец. Така се създава каста от несменяеми и нагли чиновници, които си правят каквото поискат - и в областта на обществените поръчки, и при писането на наредби и правилници, и при тяхното прилагане, и в контролната си дейност.

Същото е положението и по делата в Страсбург, по които България е осъдена заради нарушаване на човешки права от страна на конкретни чиновници или магистрати, но накрая те се крият зад лични данни, класифицирана информация или функционален имунитет и всяка година милионите обезщетения се плащат пак от бюджета, а не от действително виновните. 

За неизгодните действия или бездействия на чиновници, заради които бюджетът губи стотици милиони, никой не мисли.  А прокуратурата би трябвало да е длъжна във всеки един случай на изплащане на обезщетения и на претърпени вреди да образува досъдебни производства срещу съответните виновни лица. Защото каква е разликата между някой, който се преследва за взет подкуп от 50 лв. или за неизгодна сделка за 10 000 лв., и друг, заради чиято безхаберност или лошо управление държавата е платила 1 млн. евро обезщетение или бюджетът е претърпял вреди за 50 млн.лв?
И едният, и другият е нарушил закона.

Трябва да се вмени и на министъра на финансите в случай на увреждане, довело до плащане на обезщетения от бюджета, да предявява регресни искове срещу съответните виновни лица и сумите да бъдат възстановявани в бюджета. Така ще се преодолеят постоянните оправдания на съдебната власт, че е изтекла давност, че не може да има наказателно преследване, защото няма един или друг състав в Наказателния кодекс, че няма достатъчно доказателства за образуването на наказателно дело.

Просто трябва да бъде изработена стройна система, при която да се търси конкретна отговорност - било то наказателна, административна, гражданска, имуществена от конкретния служител, прокурор, съдия, министър, заради чиито действия или бездействия са платени обезщетения или са претърпени вреди.

Именно в тази посока трябва да помислят изпълнителната, съдебната и законодателна власт. Настоящата ситуация, при която българските граждани и българският бизнес плащат за обезщетения и вреди от действия на държавни и общински служители, на магистрати, на министри, на ръководители на комисии, агенции е обществено и правно нетърпима. И който пази това статукво, явно е част от него.