Под разни несъществени предлози президентът Радев, подобно на своя несъществен предшественик Плевнелиев, отказва засега да се промени името на най-високия български връх.

Идеята е да бъде именуван  Свети Иван Рилски, на най- великия български светец, като се премахне турското име Мусала, което означава „Слава на Алаха” или нещо като „Аллах Акбар!”, с което днес ислямизират нашата Европа.

Това е срамно и обидно за нас, българите и за нашата древна страна. Всички български топоними / имена на местности, населени места, върхове/ в  заграбените след войните от Турция и Гърция изконни български земи са турски и гръцки. Само у нас следите от това петвековно варварско азиатско робство, осакатило ни в много отношения, са още налице. В страната ни има голям брой грозно звучащи турски имена като: Кайлъка, Кърджали, Саръ баир, Аязмото, Хаинбоаз,  Бакаджика, Хисарлъка, Бузлуджа, Делиормана... 

Повечето от европейските държави, особено тези от Източна и Централна Европа са били под нечие чуждо робство. Но в нито една от тях няма да срещнете  топоним от езика на поробителя им. Никоя уважаваща се държава не би го допуснала. Само ние! Защото нито Вроцлав от Полша е Бреслау, нито Любляна  днес се казва Лайбах, нито Братислава е Пресбург или пък Карлови вари – Карлсбад. А защо нашият хубав древен град Вишеград трябва  носи грозното, напомнящо за зверствата  през робството име Кърджали? Защо един древен християнски манастир край Варна, все още се казва Аладжа манастир, а не носи името на светец? Къде е църквата ни? И защо тя не си каже думата и за Мусала?  Примерите са много. Срамно е, че случва това. И трябва да го решим ние, българите, а не само един човек, макар и сега президент.

Огнян Стамболиев