Има неща, за които не се говори достатъчно

Изкуственият интелект има мръсна тайна, за която не се говори достатъчно. Тя е свързана с високотехнологичните AI компании от Силициевата долина, но води чак в далечна Азия. В крайбрежен град в южната част на Филипините хиляди млади хора влизат в интернет всеки ден, за да подпомогнат процъфтяващия бизнес с изкуствен интелект. Подложени са на изтощителен труд, но в замяна най-често получават лоши условия на работа и мизерно заплащане, разказва в свой материал Washington Post, цитиран от Economic.bg.

В затънтени интернет кафенета, претъпкани офиси или у дома тези служители правят анотации на масивите от данни, от които американските компании се нуждаят, за да обучават моделите си за изкуствен интелект. Работниците разграничават пешеходците от палмите във видеоклипове, използвани за разработване на алгоритми за автоматизирано шофиране; те поставят етикети на изображения, за да може изкуственият интелект да генерира образи на политици и известни личности; те редактират части от текстове, за да гарантират, че езиковите модели като ChatGPT няма да произведат небивалици.

Според неофициални оценки на правителството повече от 2 милиона души във Филипините извършват този вид работа. Въпреки че AI често се свързва с машинно самообучение без участието на хора, технологията всъщност разчита на трудоемките усилия на работна сила в развиващия се свят, често е обект на експлоатация.

Експлоатацията и ниското заплащане са тревожен и често пренебрегван аспект на продължаващата надпревара в областта на изкуствения интелект, докато вместо това дебатите се съсредоточават върху по-важни въпроси, свързани с потенциална пристрастност или възможност за неправомерно използване на AI.

Заплащането

Според доклада базираният в Сан Франциско стартъп Scale AI наема поне 10 000 души във Филипините на платформа, наречена Remotasks. Според данни и интервюта, получени от WP, обаче компанията често не им е плащала навреме, макар говорител на фирмата да твърди, че „закъсненията или прекъсванията на плащанията са изключително редки“.

Редица фрийлансъри на Remotasks разказват пред вестника, че са били закъсали с плащанията или никога не са получавали първоначално обещаните им пари. Един 26-годишен работник е прекарал три дни по проект, надявайки се да получи 50 долара. Получил е само 12 долара.

Филипинският специалист по етика в областта на изкуствения интелект Доминик Лигот сравнява тези нови работни места – заети с маркирането на кадри или текст за компании за изкуствен интелект като Scale AI – с някогашните работилници за шиене на потници.

Работниците не разполагат с никакви ефективни начини да се оплачат и ако надигнат глас, могат просто да бъдат „деактивирани“.

И това не е само във Филипините. Scale AI например наема фрийлансъри или „изпълнители на задачи“ също във Венецуела и Индия. Според сферата на аутсорсинга това отключва нова „надпревара към дъното“ на нископлатените пазари на труд.

Накратко, докато AI предизвика конкуренция за милиарди долари в САЩ, тези, които всъщност вършат основната част от работата, често остават незабелязани, ниско платени или като цяло игнорирани – поредна брънка в продължаващия дебат за етиката около изкуствения интелект.