Детето, причинило смъртта на 11-годишното момиче от 52 ОУ "Цанко Церковски" можеше да е моето или вашето дете.

Белите се случват лесно. Зная, че децата ми лесно могат са станат нечия жертва, но си давам сметка и че може да се окажат и от другата страна - колкото и да съм вложила или не във възпитанието им.

Въпреки нелепостта на трагедията, не съм изненадана. Това беше една напълно предизвестена смърт на училището, на образованието, на възпитанието, на родителството ни.

Родителите на днешните деца все още носим в себе си една що годе стабилна основа от възпитание и образование, която при следващите поколения вече е срината. Не всички си дават сметка, че тя не се създава от само себе си. Външните фактори - неустойчивост в семейството, икономическите трудности, общуването, изместено от продукти, изпълнени с насилие, недобрата здравна култура - заместват това, върху което би трябвало да стъпи същинското възпитание на днешните деца. Онези родители, които наблягат на другите аспекти, правят от децата си аутсайдери.

Репликата, с която най-много се боря като родител, е: "Всички правят така." Напълно нормално е децата да искат да са като останалите, а аз съсредоточавам всичките си усилия да направя децата си различни. И те често се бунтуват и вероятно шансът ми е 50% на 50%. Защото това означава – никаква телевизия, евтин телефон, ограничаване на контакти с "празни" хора. Но това е вкъщи. В училище аз нямам контрол. Учителите също, те са заети да попълват документи, директорите – да се борят за оцеляването на бройката. Медицинските сестри отдавна ги няма или ако са там – са просто проформа. Психолозите ги гледаме по филмите. Тухлите на цялата система бяха извадени една по една и стената се срути.

А ние, родителите, сме претоварени, уморени и нервни. Борим се за оцеляване и не смеем да потърсим помощ, защото ни е срам, нямаме време или пари, или просто не искаме да си признаем собствения провал в постъпките на децата ни. Колко родители има около вас, чиито деца проявяват агресия или са по-невъздържани, но те не правят абсолютно нищо по въпроса, освен да обвиняват другите? Дали вие не сте едни от тези родители? Дали аз не съм един от тези родители?

След като имаме очи да коментираме, критикуваме, осъждаме и даваме акъл, следователно претендираме за повече ресурси. Значи трябва да ги използваме. Това е отговорността ни.

Никой не трябва да се срамува да признае, че не се справя и да попита какво да направи, за да се оправят нещата. Нещо, което от най-долната клетка – човека, до най-горната – държавата, е крайно време да се случи. МОН отново изпраща психолози след срива, след смъртта. След нея, обаче, не остава нищо за спасяване.

След тази трагедия хиляди деца остават живи - значи не всичко е загубено и още днес отделете 20 минути повече, за да поговорите с детето си с отворени сетива. Да му обясните защо спорът не се решава с бой, защо е опасно да се удря в и по глава, шия, корем и гърди.

Предвид нагнетената социална обстановка напоследък, мисля е важно и да се отбележи, че в настоящия случай, както и този с обвинения за убийството на Георги от Борисовата градина, става въпрос деца от добри училища и от т.нар. "добри семейства". Ей, така просто – в интерес на истината.

Автор: Евгения Гигова