Продължаваме с рубриката с юридическите съвети на адвокат Лина Георгиева, пише Флагман.

Този път тя ще ви обясни как можем да се спасим от нежелани кредити.

Когато едно лице почине, то оставя след себе си наследство. И ако житейски под „наследство“ разбираме някакво имущество – било то движимо или недвижимо, то коректният правен термин за наследството е съвкупност от права и задължения. И тук изниква въпросът – какво да правим, ако наследството се състои предимно от задължения. В този момент за всеки наследник възниква избор – дали да приеме наследството или да се откаже от него.

И ако приемането на наследство може да бъде както изрично заявено пред районния съд, така и чрез фактически действия, които разкриват намерение за приемане (например наследникът започва да употребява наследствените вещи като свои, подава данъчна декларация и пр.), то процедурата по отказ на наследство е само чрез изрично изявление на волята.

Стъпките за това са следните:

1. Необходимо е депозиране на молба пред районния съд - в района, на който е открито наследството. Няма законово изискване отказът да бъде нотариално заверен, но в практиката се е наложило депозиране на нотариално заверени изявления.

2. Отказът касае винаги наследството като цяло. Не може да се откажем от определени задължения, а да приемем вещи или имоти.

 3. Отказът трябва да е ясно заявен. Отказ под условие е недействителен. Той е неоттегляем и наследникът губи правата си върху имуществото на наследодателя си.

 4. Отказът следва да е придружен от документи – удостоверение за наследници, акт за смърт.

 5. Отказът е възможен, само ако наследникът все още не е приел, най-често с фактически действия  откритото наследство. Отказ от наследство, направен след приемането му, е недействителен.

 6. Отказът от наследство уголемява дела на наследниците от същия ред, а ако всички наследници от реда са се отказали – преминава към следващия ред наследници. За това, ако например има висящо изпълнително дело, заведено приживе срещу наследодателя, то отказът от наследство на наследник на длъжника няма да доведе до прекратяване на изпълнителното дело. Изпълнителните действия следва да бъдат насочени към останалите наследници, от съответния ред, които приемат наследството, съответно към следващия призован за наследяване ред.

И ако по този начин ние можем да се отървем от кредиторите на наследодателите си, тук е моментът да споменем и нашите лични кредитори.

Съгласно ЗН кредиторите на лице, което се отказало от наследство, могат да искат унищожението на отказа в своя полза, доколкото не могат да се удовлетворят от имуществата на наследника.

Искът може да се предяви в едногодишен срок от узнаването за отказа, но не по-късно от три години след отказа и касае единствено кредиторите, инициирали този иск. По отношение на неучаствали в делото кредитори съдебното решението по делото за унищожаване няма да има действие.