На мама детето, дай да те завия, после ще завия и жена ти...

„Може да си на 45 години, но пак си ми дете!“ Чували сте това, нали? В нашата култура е заложено наследниците да бъдат дундуркани, докато мама и тати са на крака и с всичкия си, пише Кая Иванова за  Mila.bg

Това, разбира се, има някои плюсове за наследниците. Винаги има на кого да си оставиш децата и да се запилееш през уикенда. Винаги има от кого да вземеш пари назаем (нищо, че те са с мизерни пенсии – бели пари за черни дни са скатали задължително) и винаги има кой да ти направи пилешка супичка, когато се разболееш. Българското възпитание обаче има един огромен минус – на нас ни е трудно да направим децата си самостоятелни. Самите ние сме били отглеждани под похлупак и сме доста плахи, а от друга страна сме заложници на вярването, че любовта е въпрос на грижа.

Само че грижа е също да възпитаме самостоятелни личности. Такива, които се справят с бита безпроблемно – готвене, чистене, пазаруване, плащане на сметки, търсене на работа. Такива, които могат да управляват добре времето и ресурсите си. Отговорни личности, които знаят как да се погрижат за себе си във всяка ситуация. Самостоятелността се изразява и в това децата ни да бъдат уверени и ловки, да умеят да реагират в екстремни моменти и да преценяват последствията. А на самостоятелност би трябвало да сме започнали да ги учим от първия им ден. Ако сте се позабавили, няма страшно, ще наваксате. Но не изтървавайте момента, защото утре ще се озовете в ситуацията: „На мама детето, дай да те завия, после ще завия и жена ти...“

За да възпитате по-самостоятелни тийнейджъри, отново имате нужда от поставяне на граници. Когато те са наясно с границите, имат шанса да изследват себе си и света в техните рамки. Има три теми, по които са необходими правила: излизането с приятели, използването на социални медии и дигитални устройства и задълженията в училище.

Част от израстването като самостоятелна личност е и научаването да взимат решения. Някои от тях нямат никакви проблеми с това, макар че много често решават под диктовка на емоциите. Други са по-плахи по природа и задължително трябва да бъдат мотивирани да се научат да взимат решения. Това няма да стане от раз. Но винаги, когато имате възможност, правете брейнсторминг за възможните последствия от едно или противоположното решение. Няма нужда да е прекалено сериозно и затормозяващо, нека е просто ей така, между другото. Освен ако, разбира се, решението не касае някой много важен въпрос. Научете ги също така да си правят списъци с плюсове и минуси. Как да ги научите? Ами като самите вие пишете такива. Например къде да отидем на ски тази година? Нека семейният съвет се събере и събере върху един лист всички плюсове и минуси на ваканцията в България и на тази в Австрия, да речем. Понякога е трудно да решим, дори да сме големи и опитни. Тогава е добре да чуваме гласа на своята интуиция. Окуражете тийна да го прави също.

Друга важна стъпка в придобиването на самостоятелност е умението да боряват с пари. Няма как да ги научите на това, ако самите вие сте разпиляни, не знаете на коя банка какво дължите и не помните от кого имате да прибирате пари. Добрият модел в това отношение е от особено значение за тийновете. Освен това от рано ги окуражавайте сами да печелят. Помогнете им в намирането на работа през ваканцията и в това да се научат да пестят. Най-лесно е да си набележат цел – нещо, което ще си купят със спечелените пари. Позволявайте им да харчат своите пари за каквото пожелаят, дори да смятате, че това е грешка. Те най-вероятно ще дадат 200 лв за някой чифт платнени кецове и през следващите месеци няма да имат пари за козметика и кино, но оставете преценката на тях самите – няма друг начин да се научат да мислят в перспектива. Нещо повече – включвайте ги в семейното разпределяне на бюджета – това е много полезно за тях и като израз на доверие, и като общ поглед върху всички онези невидими пера, които мама и татко се налага да погасяват всеки месец.

Давайте им постоянно да правят неща, за които се изисква бърза и точна преценка и поемане на отговорност. Не се страхувайте, че ще ви потрошат сервиза, че ще изпоцапат къщата или ще изгубят 20 лв. Няма как да се научат да не го правят, без да са опитали. Например може да им поверите пазара за цялото семейство веднъж седмично. Нека преценката за това какво ще се яде вкъщи, дали ще стигне за всички и дали ще останат пари и за десерт е тяхна. Окуражавайте ги, като когато се справят най-добре, им позволите да задържат рестото. Така следващия път вероятно ще се опитат да се справят също толкова добре и ще са по-спестовни.

Не им се карайте, когато са взели грешно решение, освен ако, разбира се, то не е било в разрез с правилата, поставени у дома. Говорете за причините едно решение да е по-добро или по-лошо от друго и наистина на ежедневна база упражнявайте предвиждане на риска. Позитивната мотивация е най-важна в случая – доверете се на своя син или дъщеря, кажете му/й, че вярвате в неговата/нейната правилна преценка и не се страхувайте толкова, че ще стъпи накриво. Този опит ги прави по-умели възрастни, а вас – по-добри родители.