10 000 лева смята да отдели просветното министерство, за да контролира как се провеждат квалификациите на учителите.

Толкова ще струва прилагането на "ефективна система за осигуряване и контрол на качеството на продължаващата квалификация", става ясно от проекта на Национален план за действие за 2020 г. в изпълнение на Стратегията за развитие на педагогическите специалисти, публикуван от МОН, пише вестник СЕГА.

Въпросната система трябва да е готова до декември 2020 г., като моделът за осигуряване на качеството на продължаващата квалификация следва да бъде апробиран в шест области. В отговор на въпроси на "Сега" от МОН разясниха, че предвиждат създаването на електронен регистър, който е почти готов, в който 7 дни преди обучението организациите ще посочват мястото и часа му на провеждане. Идеята е така да могат да бъдат правени проверки на място. Ще има възможност и самите учители да отразяват в регистъра мнението си за това доколко полезно е било обучението, в което са участвали. Не е ясно обаче дали действително ще бъдат правени такива проверки и колко ще са те, тъй като ресурсът за тази мярка е доста скромен. Капацитетът на МОН да командирова служители, които да изненадват в крачка обучители и обучавани, също не е безкраен.

Ако бъде обезпечена с достатъчно финансови средства, новата система би била първата реална стъпка за контрол над учителските квалификации. Те са ключово средство, от което зависи в голяма степен модернизирането на училищното образование, но ефективното им провеждане е под въпрос, тъй като никой не контролира стотиците фирми, които предлагат обучителни курсове за педагозите. Вестникът припомня, че новият училищен закон въведе задължителна квалификация на учителите на всеки 4 г. (минимум по 48 часа изкарани курсове), но също така разпореди въпросните обучения да се провеждат не само в няколко университети, обучаващи педагози, но и от всяка обучителна организация, фирма, неправителствена организация и т.н., регистрирана в регистъра на МОН. С такъв статут в момента са 214 организации, предлагащи внушителните 4046 програми! Редица учители отдавна се оплакват, че обучението, през което са минали, е било проформа, но досега МОН така и не предприе нещо по-конкретно.

"Планирането, координирането, управлението и контролът на дейностите за повишаване на квалификацията се осъществяват на национално, регионално, общинско и училищно ниво", посочват още от МОН. Отговорни за осъществяването на квалификационната дейност на учителите са директорите, РУО-тата и оправомощени от министъра на образованието длъжностни лица. Те изготвят карта за проверка на обучение за повишаване на квалификацията на педагогическите специалисти по одобрена програма, в която се отбелязва съответствието на одобрената програма с провеждащото се обучение. "В случаите на установено неизпълнение на одобрената програма, при неспазване на изискванията за обучителите, както и при установено несъответствие на вътрешната система за управление на качеството, длъжностните лица може да издават задължителни предписания на обучителната организация за отстраняване на нарушението в срок, не по-дълъг от 30 дни. При неизпълнение на предписанията се издава заповед за заличаване на програмата от Информационния регистър на одобрените програми", казва от МОН. Не е известно досега дадена програма да е била заличена от регистъра.

За квалификации на учителите вече се заделя 1.2% от училищните бюджети. По оценки на експерти става дума за над 70 млн.лв., които са гарантирани на въпросните обучителни фирми. От тази година просветният министър Красимир Вълчев задължи училищата половината от сумата за квалификация да се използва за обмен на добри практики и посещения в други школа, защото учителите учат най-добре от своите колеги.

ИНТЕРЕС

Учителите масово търсят курсове, които да ги научат как да преподават по различен и интересен начин на учениците си. На следващо място пък се търсят квалификации, свързани с развитието на позитивна училищна среда. Педагозите имат претенции за повече практически обучения, особено в он лайн курсовете - те не са доволни от просто изнасяне на презентация, а искат да научат нещо практично, което да приложат в клас. Това показват данни на просветното министерство, предоставени на "Сега", свързани със започналия през 2018 г. проект за квалификация на педагогическите специалисти, финансиран с 20 млн.лв. по оперативна програма "Наука и образование".

В рамките на първата кампания по проекта в последните 2 месеца на 2018 г. ударно през обучения минаха около 15 000 учители. По втората кампания, провела се между март и август 2019 г., квалификации са изкарали 10 060 преподаватели. Близо 300 от групите (средно в група са участвали по 17 човека) са били за обучения за формиране на умения, свързани с използването на иновативни методи в преподаването, съвременни методи в оценяването, диагностика на личностното развитие и консултирането на учениците. 236-ма групи учители са се обучавали за прилагането на модели за създаване и развитие на позитивна училищна среда, включително за подобряване на взаимодействието между семейството и училището, привличане на родителите за по-активно участие в училищната общност и за ефективно управление на класа. 70 групи пък са изкарали курс за повишаване на управленските умения и за прилагане на съвременни модели за управление на образователните институции и лидерство. Всички тези курсове са завършили с присъждане на от 1 до 3 квалификационни кредита (1 кредит се получава при поне 16 часа обучение), които новият училищен закон изисква от педагогическите специалисти.

Третата кампания на европейския проект вече започна - на 1-ви септември м.г. - като до края на август 2020 г. по нея се очаква още 12 000 педагогически специалисти да повишат своята квалификация. До края на проекта през 2021 г. трябва да имаме 4000 обучени педагози до 34 г., 30 000 квалифицирани учители между 35 и 54 г., както и 5 хил. преподаватели, включени в обучения за съвременни начини на оценяване, посочват от МОН. До момента от 20-те млн. бюджет са похарчени над 4 млн.лв.

Преди време от Съюза на българските учители настояха темите за квалификация на учителите по оперативната програма да се преразгледат, тъй като в момента много от тях дублират подготовка, която извършва държавата. Шефът на СБУ Янка Такева даде за пример професионалното дуално образование. „За него има разработени учебни програми и планове, защото ние в продължение на 4-5 г. работихме с австрийски, норвежки, германски, швейцарски, български модел. Не може да се повтарят същите дейности и същите цели, не може да се повтарят същите политики. Ако се прави нещо, трябва да се надгражда - заяви тя. - Едни и същи хора работят и едното, и другото, и не могат да родят повече идеи. Въпреки че нищо ново няма под слънцето. Трябва да се съобразят с българската действителност и да се развият по-нататъшните компетентности в тази посока”, бе нейният коментар.

ПЛАН

20 000 лв. планира МОН за изготвяне на сравнителен анализ на системата на подготовка на учители в университетите и представително изследване на продължаващата квалификация у нас. Средствата ще са в рамките на бюджета на национална програма "Квалификация" за 2020 г. Още 42 хил.лв. от нея ще отидат за 6 обучения за директори за ефективна работа с млади учители - как да бъдат успешно интегрирани в екипа и подкрепени през първите 2 г. от работата в училище, а 35 хил.лв. - за обучението на 150 учители-наставници. Общо 950 хил.лв. от въпросната програма ще са за квалификация на 2500 педагогически специалисти. От МОН планират още да продължат програмата "Мотивирани учители", по един от модулите на която т.г. нямаше почти никакви кандидати да преподават в проблемни райони. За сметка на това имаше по-висок интерес към възможността за придобиване на квалификация учител от специалисти в други сфери. Заложеният показател е общо за 300 специалисти, участвали във въпросната програма, чийто бюджет ще е 400 хил.лв. - с тях ще се финансира именно гъвкавият достъп до учителската професия, като висококвалифицирани специалисти от различни сфери ще имат възможността да станат учители по учебни предмети и в образователни институции с недостиг на специалисти. Сред целите в плана са още: 15 000 обучени педагогически специалисти по проект „Квалификация за професионално развитие на педагогическите специалисти“ и 5000 обучени учители по проект за придобиване на компетентности за иновативни методи на преподаване чрез средствата на ИКТ.