Глория Николова разказва за водните кризи в Перник – преди и сега, както и кой е отговорен за състоянието на язовир "Студена".

На 6 ноември 2019 г., 3 дни след края на местните избори става ясно, че вода в язовир „Студена” – няма.

В момента „Студена” изглежда като пустиня, а не като язовир, предава bTV. Според бившия управител на местното ВиК дружество инж. Иван Витанов не е имало дъжд и водоемът не е успял да се напълни. По думите му това е най-сухата година от десетилетия. За първи път от 1993 година, Перник е във водна криза.

Над 100 хил. души остават без вода. В Перник беше въведен воден режим, а неспазването на графика изкара хората на улицата. Това беше причината от регионалното министерство да поискат оставката на Витанов.

При капацитет от 25 млн. кубика, днес в язовир „Студена” има под 5 млн. От Министерството на околната вода и водите обявяват, че са предприели навреме мерки, но кога перничани ще излязат от режима – не се знае.

Областният управител на Перник Ирена Соколова посочи, че надеждата на всички е била да има валеж, който да напълни обема на язовира. Още в началото на 2019 г. година нивото му е по-ниско от половината – 12 млн. кубика.

Витанов е категоричен, че язовир „Студена” не е източван. След силното земетресение в миньорския град през 2012 г. става ясно, че стената на язовира се нуждае от ремонт, той започва през 2017 г.

Вместо да приключи до 2018 г., срокът се удължава до края на тази година. Вече бившият шеф на местното ВиК-дружество обясни, че за целта са дошли водолази от Италия, които са извършили ремонта, изцяло под вода.

Градът влиза във воден режим – вода има само 10 часа в денонощието. Новоизбраният кмет на града Станислав Владимиров е на мнение, че вина за ситуацията носи управителят на ВиК-Перник, а към проблема отговорните са се отнесли „лековато”.

Дни, след като стана ясно, че в Перник ще бъде наложен режим на водата, Витанов посочи, че няма човешка грешка и липсата на валежи е единствената причина за пресъхването на водоема.

bTV потърси потвърждение на тезата му в архива на Националния институт по метеорология и хидрология.

„В никакъв случай не мога да кажа, че 2019 г. е най-сухата година. Значително по-суха е била 2000 г. Като тази 2019 г. е също 2013 г. За мен 2019 г., в сравнение с други близки такива, е по-скоро нормална година, отколкото суха”, коментира Лилия Бочева, ръководител отдел „Метеорологични експериментални данни” към НИМХ.

От данните на архива става ясно, че в далеч по-сухи години воден режим в Перник не е имало. Статистиката показва, че през сухите години като 2011 г. и 2019 г. – годишният приток към язовира значително намалява. Това не обяснява въвеждането на режим.

От института са направили проучване и за снеговалежите. По-малко ли е снежната покривка в последните години?

„Не можем да говорим със сигурност за някакви трайни тенденции към момента”, допълни Бочева.

Националната библиотека пази историята на водния режим от 1993 г. Отново е ноември. И тогава, както и днес – виновният е един, природата. Във вестниците откриваме безводието трудно – в кратки информационни бележки.

„Темата е отразена изключително цензурирано. Не е в пълния си обем, не е достатъчно информирано населението, защото няма как да се скрие информацията, но няма как и да бъде обсъдена задълбочено, може би поради нежелание на тогавашните властници”, казва Анна Александрова от Национална библиотека „Св. Св. Кирил и Методий“.

Земеделско знаме пише:

Засушаване като сегашното не е наблюдавано в България десетки години. А в някои райони на страната старите хора казват, че такова чудо – капчица дъжд да не падне с месеци от небето, не си спомнят и да са чували.

Инженер Иван Ковачев помни добре предишния режим. Вече знае как изглежда сушата тук. Виждал е пукнатините на пресъхналия язовир.

„Гледката не е много приятна. 30 години по тези водопроводи мога да кажа, че не е правено нищо. Наливаш вода в каца без дъно. Започнах работа във ВиК-Перник през септември месец 1993 г. Месец преди моето постъпване, беше въведен режим поради критично състояние на язовир „Студена“, разказа Ковачев.

Назначен е за главен инженер на ВиК-Перник. Режимът тогава в въведен при почти същия обем – малко под 6 млн. кубика.

„Този режим продължава почти 2 години. До месец май 1995 г. Часовете на режима бяха от 17 ч. вечерта до 22 ч. Много хора не получаваха водата за този период, много хора се оплакваха, че е слабо налягането, не работят уредите, пералнята”, допълни Ковачев.

През 1994 г. стигат до мъртвия обем на язовира въпреки режима. Разказва, че кризата сега се възпроизвежда като системна грешка от невзети мерки в продължение на 26 години.

„Основната причина е състоянието на водопреносната мрежа и система на територията на област Перник. В града има водопроводи, които са строени през 1936 г. и работят до момента”, посочва още инженерът.

Загубите на вода са над 70%. Освен града, от питейно-битовия язовир вода получават предприятията „Топлофикация-Перник” и „Стомана Индъстри”. При криза – водата към индустрията трябва да се спре, за да има за бита. Защо водата е спряна едва през ноември, след като язовирът е празен?

По закон – първо би следвало да се задоволят потребностите на гражданите. Специалистите виждат проблем в закъснялата реакция.

„Дъждът е приятен за разхлаждане, но в никакъв случай не може да се разчита на дъжда. Това… едно време са правени такива молебени за дъжд. Това не ми харесва, не можеш да чакаш, ние сме достатъчно квалифицирани да преценим нещата, а не да чакаш дъжд. Господи, хайде”, коментира хидроинженерът с 65-годишен опит Аврам Радев.

През септември, още преди да е станал кмет, Станислав Владимиров пита от парламентарната трибуна – има ли проблем с язовир Студена? Категоричен отговор няма.

„Може би притеснението от изборите, на моя предшественик, на ВиК, на областна управа, доведе до това – подценявайки един проблем, подценявайки една бомба. Тя да гръмне в много по-големи мащаби. Съвсем скоро”, каза Владимиров.

Защо се е стигнало до тук и имат ли общо изборите – питаме предишния кмет на Перник Вяра Церовска, която засичаме случайно докато излизаме от общината.

„Ама, какви избори, аз изборите не мога да ги коментирам във връзка с това. Вие ги коментирайте. Аз каквото реших ви отговорих – то имаше режим, непрекъснато беше спирана на водата. Имаше непрекъснати аварии и всяка една авария беше съпроводена със спиране на водата. И това го знаят всички перничани”, посочи Церовска.

През април има издадена заповед за ограничаване на поливните дейности в общината. От тогава до днес има наложена само 1 глоба. За 50 лв. Водното количество, не се ограничава, а язовирът се изпразва ден след ден.

„Ще си позволя да ви кажа един анекдот, който моите съграждани, перничани измислиха при предишния режим 93/94 година. Пак предстояха някакви избори. И политическите партии една по една се качваха с ваши колеги от медиите, снимаха се, показваха язовира и плюеха отсрещната, противникова партия. Тогава перничани казаха – това го правят, защото, плюейки се, те пълнят язовира”, пошегува се Ковачев.

На третия ден от режима – управителят Иван Витанов е уволнен. Министерството на околната среда и водите вижда проблема чак през октомври. Защото не са ги уведомили.

„Ако ВиК прецени, че има нужда от изключване на дадено ползване, то би могло да подаде заявка, в която са изключени промишлените нужди – нямаме такава заявка. Заявките, които се изпращат от ВиК-оператора от началото на годината до настоящия момент са с включени абсолютно всички абонати, които се захранват”, заяви Илияна Тодорова, директор на дирекция „Управление на водите“ към МОСВ.

При възникване на непредвидени обстоятелства, министърът на околната среда може да изменя сам месечния график за ползване. Трябва само да уведоми заинтересованите страни. Министерството ежемесечно измерва нивото на водните източници и следи за правилното им ползване.

Управителят на ВиК-Перник – Иван Витанов, е назначен от министъра на регионалното развитие и благоустройството през 2014 г.

„Намерената е подходяща автобиография, направено е интервю и събеседване с него. Да, той не е хидроинженер, завършва минно-геоложкия университет. Основната вина на този човек е неспособността му да се справи с проблема”, коментира Николай Нанков – зам.-министър на регионалното развитие и благоустройството.

И в това министерство разбират за проблема едва през ноември. Надеждите сега са да вали сняг. И да го чакаме да се стопи. Останалата вода в язовира трябва да стигне до април. И да се пести на режим.

„Аз не бих се наел да давам прогноза колко време ще продължи. Надявам, че няма да продължи дълго и няма да се повтори онзи режим от 93/95 година”, заяви Ковачев.

Алтернативата за момента е само Владайският канал, но с 15 литра в секунда, той е твърде недостатъчен. Очакват се втори проби от язовир „Долна Диканя”, защото първите показват, че водата е заразена със салмонела. Да се докара вода от Диканя е идея, която оживява за втори път.

До 2030 г. ВиК-операторът в Перник има задължение да инвестира средства за малко над 4 млн. лева. – основно в аварийни ремонти и подмяна на водопреносна мрежа.

Има пропуснат проект за реконструкцията на мрежата в периода 2007-2013 година. Тогава бенефициент е била Община Перник. Така, до момента съществена подмяна на ВиК мрежата в града – не е правена. Има вариант да се инвестира сега – по оперативна програма през следващите 2 години. Стойността на проекта е 104 млн. лв, а ВиК-дружеството трябва да намери начин да финансира своята част – 26 млн.

През 1993 година вестниците пишат, че молитвите за дъжд едва ли ще помогнат. И е по-добре да си помогнем сами, вместо да чакаме да ни помогне Бог. И тогава, както и сега, са имали обещания. За ремонти и за нов водопровод. Останали са с надеждата. За дъжд.