Проблемът с експлоатацията на чуждестранните работници на белгийските строителни обекти не е нов

На строителна площадка на химическата компания „Бореалис“ (Borealis) бяха открити 55 работници - филипинци и бенгалци, които са били експлоатирани и вероятно са жертви на трафик на хора. Службата по труда в Антверпен провежда разследване. Профсъюзите от своя страна искат свикване на специален работен съвет, за да получат повече обяснения от „Бореалис“. Това предаде специално за БТА белгийската агенция Белга.

Това е случай със сериозни размери - нещо, което е рядко виждано в Белгия.

„И все пак това е само върхът на айсберга, защото според Световния индекс на робството около 23 000 души в нашата страна са жертви на експлоатация или модерно робство“, казва министър Ван Куикенборн.

"Твърди се, че жертвите са били наети от изпълнителя „ИРЕМ-Понтичели“ (IREM-Ponticelli) с унгарски работни визи, някои от които са изтекли, и са работили шест дни в седмицата само за 650 евро на месец", пише [вестник] „Де Тейд“ (De Tijd).

"Те също са живели в ужасяващи условия в индустриална зона в Дюрне", съобщава „Газет ван Антверпен“ (Gazet van Antwerpen). Според министър Ван Куикенборн някои от жертвите вече са разпитани, а други предстои да бъдат разпитани. Министърът използва случая, за да подчертае факта, че политиците обръщат твърде малко внимание на проблема. Настоящото правителство иска да предложи решение на това, като се съсредоточи върху три области: превенция, разкриване, наказателно преследване и съдене и помощ.

За Общата федерация на труда на Белгия (FGTB) проблемът с експлоатацията на чуждестранните работници на белгийските строителни обекти не е нов.

„Това продължава от 20 години“, казва профсъюзният секретар за Антверпен Том Веркамен, но според него нещата са „ескалирали“ през последните години и този случай е само върхът на айсберга.

„Строителната индустрия вече има 30 процента командировани работници, което представлява 90 до 100 000 души“, казва той. Европейската директива за командироване на работници предвижда, че тези работници трябва да получават минималната работна заплата в приемащата страна, както и други права по отношение на здравето и безопасността на работното място, периодите на почивка и отпуските.