Защо Путин не обяви пълна мобилизация в Русия? Колко сериозни са заплахите му за ядрен сблъсък? Как ще се промени ходът на войната?

Какво знаем, дотук обобщи Дойче Веле.

В необичайно време за обръщение към народа руският президент обяви частична мобилизация, същевременно обвини западните държави, че тяхна цел е "да отслабят, да разцепят и в крайна сметка да разрушат" Русия. Както и в началото на войната, която води в Украйна, Путин заплаши почти директно натовските държави с прилагането на ядрено оръжие. За отбраната си Русия щяла "да използва всички средства, които са на разположение" и това "не било блъф".

Кого засяга частичната мобилизация?

Владимир Путин подчерта, че ще бъдат призовани само резервисти и преди всичко тези, които са били част от въоръжените сили, след което са подписали договор като резервисти и разполагат с "определени военни познания и опит". Министърът на отбраната Сергей Шойгу обясни, че няма да бъдат призовавани нито студенти, нито наборници. Министърът посочи цифрата от 300 000 резервисти, като същевременно изтъкна, че запасът в Русия обхваща 25 милиона души.

Защо мобилизацията не е пълна?

През изминалите месеци редовно се изказваха предположения, че Путин може да обяви пълна мобилизация. Но той вероятно се е отказал по няколко причини. Най-напред би трябвало да промени названието на акцията си, наричана официално "специална военна операция". Поради това Путин няма как да обяви всеобща мобилизация - това би му нанесло сериозен удар в очите на неговите поддръжници.

Освен това при пълна мобилизация милиони руснаци биха могли да очакват да бъдат призовани и изпратени на фронта. По този начин войната би заела съвсем друго място в делника на много руски семейства. До момента на война се изпращаха предимно професионални войници и доброволци, напоследък и все повече попълнения от затворите.

За да тушира тези опасения, Путин на два пъти използва в речта си думите "частична мобилизация" - за да стане ясно всекиму за какво става дума.

От друга страна, по този начин Путин угоди на ултранационалистите. Напоследък те отправяха все повече критики към начина на водене на войната и настояваха за всеобща мобилизация. Путин като върховен главнокомандващ се оказа в неприятно положение, тъй като за първи път получи критики от собствения си лагер, дори да не беше назоваван лично.

Директно на фронта ли ще бъдат пращани новите войници?

Би трябвало да мине време, докато призованите войници бъдат изпратени в района на бойните действия. Те трябва първо да преминат обучение, което не е ясно колко ще трае. Ако от тях има спешно нужда в Украйна, те ще се озоват там зле подготвени, респективно няма да могат да покрият дефицитите в руската армия.

Вероятно е руската армия да поиска да изпрати новообучените войници в офанзива още в края на тази зима. Но те ще имат нужда и от повече въоръжение. Затова в речта си Путин се обяви и за увеличаване на оръжейното производство.

Колко опасна е тази стъпка за Украйна?

И тук всичко зависи от това колко бързо ще бъдат изпратени в боя новите войници, колко квалифицирани ще бъдат и как ще стоят нещата с тяхната мотивация.

Западните лидери осъдиха заплахите на Путин и обещаха подкрепа за Украйна.

Безспорно е, че украинската армия отстъпва по брой на руската, а и е понесла значителни загуби при последните офанзиви. В края на август самата тя назова като брой на жертвите си 9000 души. Украинската армия обаче може да компенсира количеството с качество - с високия си боен дух, тактически умения, доставки на оръжие и разузнавателна информация от западните държави. Поради това частичната мобилизация само ще подсили дебатите за допълнителна западна помощ за украинската армия.

Може ли войната да ескалира допълнително покрай "референдумите"?

Т.нар. "референдуми" в четири от окупираните от руснаците области носят допълнителен ескалационен потенциал. Тъй като няма съмнение, че в крайна сметка ще се обяви наличието на мнозинство за присъединяване към Руската федерация - по познатата схема от Крим през 2014 година. Оттам нататък Русия би могла да представя опитите на Украйна да си възвърне областите като нападение срещу своята собствена територия. И отново се стига до споменатата от Путин заплаха да отбранява Русия с всички средства, респективно "при необходимост и с ядрени оръжия". Насреща му е обещанието на украинския президент Володимир Зеленски за възвръщане на всички окупирани от руснаците области. И категоричният отказ на Запада да признае тяхната анексия.

Колко конкретни са заплахите на Путин?

Това засега е неясно и вероятно ще остане така. Преди началото на войната Путин залагаше на екстремни заплахи, предупредения и лъжи - те са част от неговия репертоар от години. Заканата за използване на ядрени оръжия потопи в страх много хора в Европа още в първите дни на войната. От друга страна, официално Путин винаги се е обявявал против приложението на този вид оръжия или най-малкото е казвал, че си дава сметка за последствията. Съвсем наскоро - през август - той написа в писмо до ООН, в което посочва, че в ядрена война може да има само губещи и такъв конфликт не би трябвало да започва никога. Но и това в крайна сметка може да бъде подложено на интерпретации.