Изглежда фокусът на новото правителство е поставен върху задоволяване на личните и груповите интереси, вместо върху общественото благо, коментира Иван Бакалов

За перспективите пред новото правителство.

В интерес на истината Росен Желязков е най-силния играч на Борисов. На футболен език - проблемът не е в играчите, а в треньора и схемата на игра. Това правителство, както всяко „временно явление“ у нас, хипотетично би могло да се задържи по-дълго, но на практика това изглежда малко вероятно, без да е изключено.

То наследява и надгражда служебния кабинет на Пеевски, което неминуемо го изправя пред основния проблем на Модела – невъзможността да се приоритизира общественият интерес с частния, партийния и груповия. Мнозина си мислят, че периодът на първоначалното натрупване на капитала приключи. Със сигурност за някои е приключил, но за новите попълнения в клиентелата, той тепърва започва. Партиите, подкрепящи това управление, са изпратили свои представители с приоритетна задача да „усвояват“ средства.

Същевременно времето изисква дисциплина, железен контрол върху разходите и реформи – с две думи, въздържание и инициатива. Ако искаме да влезем в еврозоната. Което е едно на думи, друго на дела.

Много от критичните системи за нормалното функциониране на общество, институции и икономика, са достигнали точка на пречупване, в която вътрешните им ресурси за възпроизводство и саморегулация са изчерпани. Ситуацията изисква решителни действия, способност за стратегическо планиране и готовност за въвеждане на структурни промени, които да гарантират устойчивост на Системата. Това обаче изглежда малко вероятно в рамките на настоящия кабинет, чийто основен фокус изглежда е поставен върху задоволяване на личните и груповите интереси, вместо върху общественото благо.

Много вожд, малко реформатор.

Илиян Василев