Да се родиш и израснеш в семейството на един от най-големите зърнопроизводители в България, не предполага непременно охолен живот на принцеса от детските приказки.

Понякога може да се наложи с години да караш стар форд, докато работиш здраво и спасяваш свинекомплекс, пише 24 часа.

Това е приказката на Милена Митова-Борисова. Малко преди да навърши 25 години, тя си пожелава подарък - нова кола, от баща си. Вместо с мечтания автомобил Божидар Митов зарадвал своята принцеса, подарявайки ѝ... свинекомплекс. Така празничният 1 октомври се превръща в съдбовен за Милена и предопределя живота на семейството ѝ занапред.

Голямото семейство на бизнесмена Божидар Митов освен в бизнеса често е заедно и на празнични поводи.

Всъщност година преди този рожден ден, още докато следва в Аграрния университет в Пловдив, тя навлиза в дейността на фермата. В свинекомплекса върлува заболяване, с което баща ѝ не успява да се справи. Това е първото сериозно изпитание за младата зооинженерка. По това време тя е в четвърти курс. Непрестанното гастролиране между университета и Търговище се отразява на изпитите ѝ, но Милена е достатъчно амбициозна и макар с леко забавяне, успява да ги издържи.

Милена не е от предприемачите, които наблюдават работата отстрани. Дипломираната зооинженерка всеки ден влиза в свинекомплекса и следи процесите в него.

Много трудно се справих със заболяването, защото не съм ветеринарен лекар, и много пари изхарчихме, тъй като подходих към проблема кардинално - направих депопулация на цялото поголовие, разказва тя.

Въпреки че работи активно, Божидар Митов успява да намери време за внуците си.

Прави дезинфекция, взема всички необходими мерки и презарежда целия свинекомплекс, който тогава не генерира кой знае какви печалби. Налага се половин година някой да го издържа, защото трупа разходи.

Милена Митова - Борисова победи в категорията “Млад агробизнесмен” в конкурса “Агробизнесмен на България”, организиран от най-престижния агровестник “Български фермер”. Отличието тя получи от Виолина Маринова (вляво), главен изпълнителен директор и председател на управителния съвет на Банка ДСК.

Точно 5 години отнема на Милена да въздигне бизнеса.

До днес, когато свинекомплексът в търговищкото село Алаваново вече достига желания капацитет. В другия свинекомплекс - в с. Буйново, се угояват 4000 свине и месечно се продават по 1300 животни. Заради впечатляващия успех Борисова бе отличена на тазгодишното издание на най-авторитения агроконкурс “Агробизнесмен на България” в категория “Млад агробизнесмен”, организиран от в. “Български фермер”.

Милена Митова-Борисова е родена през 1984 г., израснала е и в момента живее в Търговище. Не ѝ липсвали детски мечти да стане модел или пък певица, дипломира се обаче като зооинженер. Досег с агробизнеса има още от малка, когато през лятото заедно с брат си и сестра си помагат на баща си.

“Като пораснахме малко, брат ми го качиха на трактор, сестра ми водеше и продължава до днес да води документациите. Аз бях в свинекомплекса всяко лято по три месеца”, разказва Милена.

Спомня си, че помагала с желание, въпреки че често се е питала защо тя трябва да работи, докато приятелите и съучениците ѝ се забавляват през ваканциите.

С работата обаче свиква. Днес може да се похвали с над 10-годишен опит зад гърба си, част от него придобит в Холандия, където е преминала обучение.

Самодисциплината ѝ помага да поддържа бизнеса - буди се рано, оправя се бързо и влиза в комплекса.

Там проследява параметрите на производството, а след края на работния ден прави анализи, отчита свършеното и от какво още има нужда.

В началото било по-лесно, защото все още не била майка. Милена и съпругът ѝ Стефан имат трима синове, най-малкият Мартин е първа група в детската ясла, кръстен е на майката на Милена. На другата баба пък е кръстен Тихомир, който вече ходи на детска градина, а 7-годишният батко Божидар е кръстен на дядо си.

“Нямам никакво време да помагам в писането на домашните. Опитваме се да споделяме и малкото свободно време с тях. Все още са малки и не се сърдят, може би са свикнали с мисълта, че мама и татко работят”, казва Милена.

Животновъдството изисква целогодишна работа. Но все пак семейството ѝ се стреми да отделя поне няколко дни за почивка. С децата обичат да пътуват в България, а със Стефан ходят в чужбина - последно били през пролетта в Мароко. Къде ще е почивката, решават през февруари, обикновено “като мине офанзивата след Коледа и Нова година”.

Засега не вземат децата със себе си зад граница. Най-буен е Тихомир, затова се притесняват да пътуват с него - “лесно може да бъде изпуснат от поглед”.

“Той прилича на баща си, големият ми син - на баща ми и на мен”, казва младата фермерка. Добавя, че най-големият ѝ син напомня на дядо си - бил добряк. Въпреки успехите си, бащата на Милена Борисова никога не забравял да прави добрини на хората, нищо, че често оставали неоценени.

“За щастие синът ми все още не се е сблъскал с такава ситуация. Когато станат на 12-13 години, децата започват да разбират и недобрите неща. Дано както и баща ми, да се съхрани добър човек”, пожелава си Милена. И няма нищо против децата ѝ да вървят по пътя на майка си и дядо си, когато пораснат: “Всичко, което правим, е за тях. То ще остане за тях, ние никъде няма да го вземем”. Милена вярва, че за да имаш голямо семейство, не са нужни само пари - трябват желание и всеотдайност.

“В семейството е необходимо да царят разбирателство и търпение. И парите са нужни, но зависи кой как живее и как иска да живее”, убедена е тя.

И понеже определя професията си по-скоро като мъжка, се опитва преди всичко да не забравя, че е майка. Признава, че често ѝ се случва да пренесе началническото поведение вкъщи.

“Това трябва да стане така и точка по въпроса. Най-трудно е да избягвам това отношение към семейството”, споделя тя.

На най-големия си син успява да обясни защо се стига до подобни ситуации, по-малките обаче понякога я гледат с недоумение.

Бабата и дядото обичат безкрайно внуците си, но работят активно и не разполагат с достатъчно време, за да ги гледат, ако се наложи родителите им да отсъстват.

“Те са вече на възраст, а децата ми са три. Понякога събота и неделя, когато ги вземат, им идват в повече.

А и задължението да ги гледаме е наше. Когато се налага, ни помага и свекървата, справяме се”, разказва Милена Борисова. Не крие, че искрено ѝ се иска да има и момиченце.

В цялата тази лудница на ежедневието си Милена намира време и да готви за семейството си. Случва се предимно през уикенда, разбира се, което е типично за все повече работещи активно жени. Нейните 4-ма мъже вкъщи обичат да хапват спагети и пица, затова специалитетът на Милена е сос “Болонезе” по собствена рецепта.

Рядко ѝ се случва да чете художествена литература, защото повечето книги, които попадат в ръцете ѝ, са тясноспециализирани и свързани с животновъдството.

Чете предимно за болести по свинете, технологии и всичко, което намира в интернет, предимно на английски. Обича да ходи на кино и да гледа сериали, въпреки че не ѝ остава много време. Не гледа семейни драми и сапунени серии, харесва психотрилъра “Заразата” и наваксва с епизодите му. Голям фен е на екранизацията на “Хари Потър” и култовата сага “Междузвездни войни”.

Милена често си задава един въпрос - защо хората твърдят, че в малкия град няма работа, а тя се трудно намира кадри. И твърдо вярва, че трудолюбието се възпитава предимно от родителите още в ранна възраст.

Не си е помисляла да се мести в голям град. За това допринасят и някои странни ситуации, в които са попадали със съпруга ѝ. Веднъж били в чужбина, а колата оставили на паркинга на летището в София.

“Когато Стефан я запали, колата ръмжеше. Погледнахме - някой беше отрязал катализатора”. Седмица по-рано били на голямо изложение в София, тогава намерили колата си разбита.

“Полицаите ни питаха защо сме оставили колата на неохраняем паркинг без видеонаблюдение. Мъжът ми им обясни, че не сме свикнали да се притесняваме за тези неща. В Търговище колите стоят отворени, чантата на жена ми цяла нощ е на предната седалка, обяснил им Стефан. Милена е категорична - София не е подходящ град за отглеждане на малки деца. За разлика от Търговище, където със Стефан са спокойни за синовете си. Освен в живота те са партньори и в работата. И двамата работят активно и в синхрон, защото всеки “знае каква е задачата на другия”.

“Аз не мога да кажа, че разбирам от бизнеса на баща си, брат ми обаче разбира. Те нямат достатъчно познания по моя - всяка жаба си знае гьола. Така съжителстваме мирно и кротко, а работата върви”, споделя тя.

Въпреки че е в сравнително “мъжка” професия, Милена не забравя да си купува рокли, но обувките на висок ток захвърлила, когато родила първото си дете.

“Ако мъжът е глава на семейството, жената е шията му. Накъдето се завърти, натам гледа главата. Това жените не трябва да го забравят”, казва тя. Не се определя обаче като доминантна.

С мъжа ѝ са остри камъни, но се допълват.

Той е креативният, човекът с идеи. Стефан предлага да се създаде кланицата, той предпочита да се занимава и с търговията. Продава прасетата, фуражите и т.н., Милена е заета с производството.

Съпругът ѝ е икономист, завършил в Свищов. Успяват да затворят цикъла на производство с отварянето на фирмен магазин в Търговище, където предлагат само прясно месо. Впоследствие мрежата расте, а плановете са за откриване на обекти и в други населени места.

В началото Милена е емоционална към животните, но навреме разбира, че позволиш ли си сантимент и компромис, просто губиш. Добрият мениджър създава правила, вкарва екипа в ясни граници и го води по пътя. Осигурява предсказуемост, смята Борисова.

“Няма човек, който да работи и да не сбърка. Аз колко ли пъти съм бъркала. Най-важно е да има баланс и да не се залита в крайности”, добавя тя. Наясно е, че е млада и има какво още да учи, затова и не се приема като “голяма бизнесдама”.

Разказва, че в работата често попада в комични ситуации: винаги има по едно прасе, което не следва останалите, което е лидер. Преди 3 години Милена присъства на продажба в базата за угояване и наблюдава как се движат животните. От двете страни на пътеката има хранилки.

Това обаче не спира въпросното прасе буквално да полети през пътеката и хранилките и да се приземи в съседния бокс. Прелита над 2 метра разстояние. “Скочи като кон, ние като свидетели останахме втрещени”, смее се тя. Смята, че във всеки сектор и бизнес има трудни моменти, но “гледаш да не ги помниш и да продължиш напред”. Нужна е и доза непукизъм, най-вече заради стреса в ежедневието, политическата обстановка и ситуацията за бизнеса.

“Не е само в животновъдството, но административната тежест е страшно голяма, има редица ненужни изисквания, които дори не се знае за какво са”, казва тя.

Борисова е в Управителния съвет на Асоциацията на свиневъдите и е наясно, че са нужни мерки, за да се улесни работата на сектора. Последните проведени срещи на асоциацията са за чумата по свинете, на които се убедила, че от страна на държавата е нужна повече воля да помага.

“Гъбарите например не бяха извадени навреме от горите, а заразата се разнася лесно. Така обричат сектора, който плаща данъци - на свиневъдството. Освен това в България идва месо от Румъния, което е изключително евтино и не е ясно какво е здравословното състояние на животните”, споделя тя.

Борисова е притеснена, защото целият сектор е застрашен въпреки мерките за сигурност, които законът изисква и които се спазват от свиневъдите. Обяснява, че част от животните, които не показват клиника, няма пречка да стигнат до магазините. Болните пък умират в един момент, преди да настъпи той обаче, ги изколват и месото им попада сред потребителите.

“Нашето производство е индустриализирано, ние работим с хора, без тях не можем. Свинекомплексът не е като кравеферма”, подчертава Милена. Казва, че в момента производството на родно свинско е недостатъчно и не може да покрие търсенето и тази пропаст според нея ще се задълбочава.

Готова е обаче да се бори, за да запази успешния бизнес.

“В България е възможно да правиш бизнес, ние сме жив пример за това. Трябва обаче да си постоянен и най-вече упорит. Нищо в живота не се получава без тези качества. Лесно къде има?”, пита Милена.

Историята на децата и внуците на Божидар Митов напомня на разказ в българската възрожденска литература. Родът е пример, че сплотеността и любовта към семейството раждат дърво със здрави корени.

Съвсем скоро за цялото семейство ще е завършена новопостроената къща. Под един покрив ще се съберат майката и бащата на Милена, мъжът и децата ѝ, сестра ѝ. Там ще живее и брат ѝ с новороденото си бебе, което се появява на бял свят преди няколко седмици, затова и баща му не успява да присъства на церемонията по награждаването на сестра си.

НЕЙНИЯТ ВЪЗХОД

Взе наградата за млад агробизнесмен

Милена Митова - Борисова победи в категорията “Млад агробизнесмен” в конкурса “Агробизнесмен на България”, организиран от най-престижния агровестник “Български фермер”.

В 27-ото издание на конкурса се включиха рекорден брой фирми - над 100, а Милена успя да се пребори с десетки, номинирани в категорията. Отличието тя получи от Виолина Маринова (вляво), главен изпълнителен директор и председател на управителния съвет на Банка ДСК. Когато се качи на сцената Милена, бе отбелязано, че тя има най-симпатичното подкрепление - присъстваше цялото семейство - съпругът ѝ и тримата им синове, както и майка ѝ и баща ѝ.

“Няма човек, който да работи и да не сбърка. Във всеки бизнес има трудни моменти, но гледаш да не ги помниш и да продължиш напред. Нужна е и доза непукизъм”, казва Милена.