Да се преместиш от двумилионна София в селце със само 70 души.

Защо една млада археоложка направи този избор и стана кмет на изчезващото монтанско село Комарево?

Цвета Йорданова прекарала 37 години от живота си в столицата. Завършила престижна гимназия, а след това станала археолог, но през цялото това време знаела, че един ден ще си тръгне, пише bTV.

Направила го преди две години, импулсивно. Събрала си багажа, зарязала археологията и заедно с дъщеря си дошла в монтанското село Комарево – там, където прекарвала летните ваканции при баба.

„Тръгнах си без въобще да се замисля. От малка винаги съм искала да живея тук, винаги много ми е харесвало. Всичките ми приятели, познати, роднини ми казаха – ти си луда, как ще оставиш София? Ти добре ли си?”, сподели Цвета.

Тя е убедена, че не е тръгнала наобратно, а в правилната посока. Малко след като се премества в селото, тя среща Богдан, а той й признава, че Цвета е неговата детска любов.

„Тя тогава не ми даде телефона си. Избяга по София. Аз тръгнах по София да я търся… и се намерихме в Комарево”, разказва съпругът й Богдан Йорданов. 

Този път Цвета поискала неговия телефон – 26 години по-късно след първата им среща. Започнали да си говорят с часове след работа. 

След сватбата им миналата година, семейството било на кръстопът – къде да продължат съвместния си живот. Решението взели в колата, на път между София и Комарево.

„Спокойствието, което имаш в малкия град и малкото населено место, не може да се сравни с нищо друго”, каза Богдан.

„Това да не си заключваш вратата на къщата, да не се притесняваш… Удоволствието лятото да откъснеш домат от градината. Хората около теб са по-искрени, по човещина има в тях. Това да вървиш по улицата и всички се познават”, добави Цвета.

От половин година Цвета е със съвсем нова професия – тя е кметски наместник на Комарево, където живеят около 70 възрастни хора.

Работата й като кмет включва дори купуването на лекарства за възрастните хора и снабдяването с хранителни продукти.

„Повечето хора са сами и възрастни и имат нужда от някой да си кажат нещо, да се оплачат, да си поговорят. Това е най-човешкото. Не е само до това да си кмет, а да си човек”, заяви Цвета.

И за да има място, където възрастните да могат да общуват, тя решава да съживи отдавна затвореното читалище в селото и да отвори библиотека за жителите. 

Започнала инициативата със събиране на книги. Те идвали от цяла България.

"Децата като идват лятото да има къде и с какво да се занимават. Започнах да събирам и занимателни пъзели. За да им уплътнявам времето, Да имаме интернет. Защото още нямаме. Просто ни трябва място, където да протича социалния живот на селото”, обясни Цвета.

В начинанието й помага и Богдан, който боядисал няколко помещения, сглобил етажерки и подреждал книгите заедно със съпругата си.

Така, две от помещенията вече са готови за своите посетители, а част от книгите вече са подредени.

В инициативата се включват дори и монасите от Рилския манастир. Съвсем скоро библиотеката ще отвори врати за жителите на Комарево.

„Удовлетворението ми е, че давам нещо на това село. Давам надежда. Да покажа, че не всичко което е за хвърляне, може да е такова, а че може да се оправи с малко труд. Искам хората да повярват, че може да ни се случи и нещо хубаво”.

А те вече вярват и нямат търпение да посетят възроденото читалище.

Следващата мечта на Цвета и Богдан е да възродят киносалона, който преди много години е събирал стотици жители, а днес тъне в разруха. И си обещават, че съвсем скоро се захващат с това.