На самата Коледа има потенциал да очакваме максимални температури в нашата страна около и над 10 °C, сочат данни на НИМХ

Статистиката сочи, че за последните 31 години снежната Коледа е по-скоро мит в България, съобщава Mediapool.bg. Само в по-малко от половината случаи в равнините е имало снежна покривка на 25 декември. В годините назад сме ставали свидетели и на сурови зимни коледни дни, но е имало и гръмотевични бури, типични за пролетта и лятото. През последните 10-15 години не са редки случаите и на почти летни температури в празничните коледни дни, като несъмнено това е част от климатичните изменения, на които ставаме свидетели. Изследване, което стъпва на данни на НИМХ, Световната метеорологична станция (СМО) и други източници, за няколко места от 1991 г. до днес, показва, че с най-голяма вероятност за снежна покривка са високите западни полета, Дунавската равнина и Предбалкана, където за изследвания период “бяла Коледа” е имало в 43% до 55%. В София за последните 31 години само в 47% от случаите е имало сняг на Коледа.

Видно от статистиката е, че най-голяма вероятност (85%) за наличие на сняг има в средно- и високопланински места. И да, колкото и странно да звучи, дори и на тези височини не всяка година има сняг. Дори на връх Ботев в Стара планина, който се намира на 2376 м надморска височина, е имало Коледа без снежна покривка.

От равнинната част на страната с най-голяма вероятност за снежна покривка са високите западни полета, Дунавската равнина и Предбалкана, където са градове като Видин, Монтана, Враца, Ловеч, Плевен, Велико Търново, Русе, Разград, Шумен и др.

За София е характерно, че голяма част от случаите със сняг се дължат на температурните инверсии – характерно явление през зимното полугодие, когато температурите в низините и равнините са по-ниски от тези в планините. Затова в някои години се стига до парадокса, че във Видин и Русе, които се намират на брега на река Дунав, има повече сняг от редица планински места. Има и няколко случаи, когато снежната покривка в София е била по-дебела от тази на връх Мургаш (1687 м.н.в.), който се намира в Западна Стара планина, или от снега, натрупал на Черни връх (2290 м.н.в.) на Витоша.

За голяма част от Тракия и Източните Родопи снежната Коледа е по-скоро рядкост – в от 20 до 40%, от случаите, заради по-топлото време. В Добруджа влияние оказва и близостта на Черно море, а по-самото крайбрежие сняг по това време има само с 15 - 20% от случаите.

Все пак всичко зависи от атмосферната циркулация, физикогеографски особености и не на последно място – и на случайности. Имало е случаи, при които сняг започва да вали на самата Коледа, но снежна покривка се натрупва едва привечер. Или образувалата се снежна покривка в дните преди Коледа се стопява на Бъдни вечер и до Коледа остават само отделни петна.

Кое е най-снежното десетилетие?

Ако изследваният период се раздели на десетилетия, е видно, че най-снежно е било между 2001 и 2010 година. В София 9 от 10 Коледи са били снежни, но в другите десетилетия не е било така.

Данните сочат, че последните 11 години са по-безснежни от останалите. Със сигурност може да се направи връзка с изменението на климата, защото в последните години зимите стават все по-топли, а снежна покривка се образува все по-рядко. Трябва да отбележим, че процесите, водещи до натрупване на сняг в нашата страна, имат по-голям обхват от условията, случващи се на Балканите. От тази гледна точка, една от причините за по-редките снеговалежи са повишените температури в атмосферата не само у нас, но и и над целия Европейски синоптичен район.

Последната “бяла Коледа” в низините и равнините на България се е случила преди 10 години – през 2012 година, когато в София има 1 см, във Варна - 8 см, а в Плевен - 18 см. Тогава снежна покривка има и в повечето райони на Северна и част от Източна България. Връщайки лентата назад, няма как да не споменем и 2001 година, която е може би най-снежната Коледа в нашата страна за последните 140 години. Тогава сняг има в низините почти навсякъде, а на места снежната покривка е с рекордна дебелина. Снеговалежите, малко изненадващо по тогавашните прогнози са интензивни, започват на 24 декември и продължават на Коледа. Дори в Бургас снежната покривка достига до 60 см. Половин метър сняг затрупва голяма част от Западна и Южна България, а в Сандански са отчетени 36 см. Тогава най-малко сняг има по течението на река Дунав, поради траекторията на средиземноморския циклон, донесъл онази "бяла Коледа".

Това събитие се повтаря в изброените градове само още два пъти за период от 31 години – през 2005, и през 1999 година. През 1998 година сняг няма в Сандански, а през 2011 година липсва снежна покривка във Варна. Данните показват, че при всички останали случаи снегът липсва в повече от един град.

Странните метеорологични явления по Коледа

Връщайки се назад в годините, се забелязват интересни метеорологични събития, които са се случили около Коледа. При анализ на данните за последните 70 години в София се откриват твърде разнопосочни по вид метеорологични явления в дните около коледните празници – имало е както типично сурови зимни дни, така и дни с почти летни стойности на температурата.

Температурата варира от -16,1 до 17,6 °С, което означава амплитуда от повече от 34 °С. За сравнение – въобще най-ниската измерена температура в станцията на НИМХ в кв. "Младост 1", е била -27,5 °С, а най-високата 40,2 °С – или амплитудата е 67,7 °С. Голямо впечатление прави и фактът, че 8 от 10 стойности са регистрирани през последните 30 г., което говори за нарасналата екстремност на климата през последните десетилетия.

Каква е прогнозата за тази Коледа?

До този момент вероятността за “бяла Коледа” е сведена до минимум. Атмосферната циркулация отново не е благосклонна за снеговалежи над страната по време на празничните дни. Да, след топлите почивни дни, когато на места предколедните температури "удариха" 21° С, в началото на тази седмица ще застудее и ще имаме типично зимни температури. За съжаление, ще липсват валежите, които да ни донесат сняг. Нещо повече – преди Коледа, и на самото Рождество Христово във височина ще се пренася топъл въздух и отново ще се затопля, особено в планинските райони, където температурите ще са наднормени. В низините ще има инверсии с подходящи условия за мъгли, но около и след пладне в по-голямата част на страната облачността ще бъде разкъсана. По този начин и тазгодишната Коледа ще бъде без сняг, а снежна покривка ще има само по най-високите части на планините.

На самата Коледа има потенциал да очакваме максимални температури в нашата страна около и над 10 °C – стойности далеч от подходящите за сняг, но пък се надяваме необичайно топлото време да не окаже негативно влияние върху вашето настроение.

Краткият анализ за наличие на снежна покривка по Коледа показва, че поне за нашата страна "бялата Коледа" е по-скоро мит, отколкото реалност. През последните 10-11 г. тя дори не се е случвала, като голяма роля има не само случайността, но и настъпилите климатични промени, при които сняг по нашите ширини през тази част на годината вали все по-рядко.