Мистериозна римска базилика, построена в чест на таен езически култ, скрита 12 метра под земята, наскоро бе отворена за посещения, съобщи британският „Телеграф“, пише "Площад Славейков".

Храмът е единствен по рода си в света, бил е издълбан преди през първи век във варовикова скала в покрайнините на имперската столица.

Пищно украсена с хоросанови релефи на богове, богове, богини, пантери, крилати фигури и пигмеи, базиликата „Порта Маджоре“ била открита случайно през 1917 г. при строежа на жп линия от Рим до южния град Касино.

Старателната реставрация, която продължила дълги години, вече е напреднала дотолкова, че 12-метровото помещение може да бъде показано на публиката.

Подземната базилика била построена от богато римско семейство, отдадено на слабо известния култ Неопитагорейство.

Съществувал през първи век, той предшествал появата на християнството в Римската империя и следвал мистична елинистическа философия, която проповядвала аскетизъм и се основавала на трудовете на Питагор и Платон.

„По онова време е имало много култове и като цяло империята е била доста толерантна към тях. Но специално на този е било гледано като заплаха, защото е отхвърлял идеята, че императорът е небесен посредник между смъртните и боговете“, обяснява д-р Джована Бандини, която ръководи разкопките.

Смята се, че базиликата е била построена от влиятелното семейство Статилий. Членовете му били обвинени, че практикували черна магия и незаконни ритуали, от хитрата и безскрупулна Агрипина, майка на император Нерон.

Главата на семейството – Тит Статилий Таурус, бил разследван от сената за „пристрастеност към магически ритуали“. Той настоявал, че е невинен, но през 53 година сл. Хр. се самоубил.

Базиликата била занемарена и по времето на император Клавдий била запечатана, а след това потънала в забвение.

Екип от експерти все още реставрира вътрешността й, като внимателно премахва наслоената пръст и калциевите отлагания. За целта се използват химикали, специализирани инструменти и лазери.

Част от релефите по стените и тавана са ерозирали, но други са се съхранили изненадващо добре. Реставраторите премахват дебелия пласт от калций първо на ръка, а после с фини бормашини.

„Същите се използват от зъболекарите“, разяснява Рикардо Манчинели, технически ръководител на проекта.

Базиликата се състои от три нефа, разделени от шест каменни колони и една апсида. Всички те са украсени с изображения на кентаври, жирафи и сатири. Има и рисунки на герои като Ахил, Орфей, Парис и Херкулес.

Главата на Медуза пази входа към залата, а долните части на стените са боядисани в кърваво червено, с интерпретации на птици и жени в тоги.
Храмът, който е напълно скрит от външния свят и до него се стига през врата, замаскирана от мрежеста ограда, се намира точно под жп линията.

Отгоре се чува тракането на влаковете.

„Издълбана е в шуплест варовик – скала, която се обработва лесно. Това е причината да има толкова много катакомби под Рим“, посочва инж. Марио Белини.

Макар че реставрацията все още не е приключила, базиликата вече е отворена за посетители. Туристическите групи обаче ще бъдат малки заради крехкостта на монумента.

„Трябва да се поддържат постоянна температура и влажност. Температурата не бива да надвишава 18 градуса по Целзий, а влажността да е под 92%. Но пък не е добре да пада и под 87%, защото хоросанът започва да изсъхва и да се напуква.

Това място е уникално в Римския свят заради архитектурата и дизайна си. То е предшественик на базиликите, строени през християнската ера векове по-късно“, коментира д-р Джована Бандини.