Мисли за живота от Вера Кочовска
- Редактор: Симона Георгиева
- Коментари: 0
За нея казват, че е феномен. Много известни личности, сред които и политици, са посещавали дома ѝ, докато е сред живите.
Това е Вера Кочовска – жената, която придобива своята дарба след тежка травма, жената, която остави след себе си много мъдрости. Споделяме някои от тях, които е важно по-често да си припомняме.
Храната – По-малко месо. Повече плодове и зеленчуци.
Мисълта – Най-силното нещо е мисълта, защото тя ражда, но и изпепелява.
Богатство – Да си видял ковчег с джобове? Или покойник закопан с всичкото му богатство? Единственото богатство, което има човек е вътре в главата му. И трябва да го доразвива. И сутрин, когато се събудиш, да почувстваш живота около себе си.
Семейството е голяма сила, но не говоря за семейството по документ, а за истинското.
Всеки човек идва със своя мисия на земята. Ти не си дошъл, за да си отидеш. Ти си дошъл, за да оставиш след себе си.
Хората да не забравят откъде са тръгнали и накъде отиват.
Ако подходиш с добро – добро ще получиш, ако подходиш със зло – зло те чака.
Любовта няма начало и няма край. Много е важна обаче духовната любов. Платоничната стои по-горе от физическата любов.
Какво значи приятелство? От враговете има кой да те пази, но от приятелите се пази сам. Има хора, които се пишат твои приятели и са готови да подложат кърпичките си под очите ти, но има и хора, които няма да допуснат да се разплачеш. Не първите, а вторите са истинските приятели!
Всичко е внушение – сградата, цветето, предметите. Всичко зависи от индивида, който гледа. Как гледа. Как го претворява в себе си. 95% от болестите на хората са на психологическа основа, внушение или неправилно такова.
Някои правят благотворителност и пишат ли, пишат по вестниците. Каква е тази благотворителност? това трябва да се прави тихо, без шум. Даваш и толкова. От сърце. Ти си длъжен да помогнеш, а от там нататък – небе и природа.
Няма лош човек – зависи коя страница от неговата книга ще отвориш. Няма два плюса или два минуса на едно място. Хората се допълват.
Най-важното е да не сме злобни един към друг. Защото злобата убива човека. Злобата унищожава. Всеки един от нас да знае – от себе си към себе си. Много е просто и същевременно е недостижимо. Не е важно кой си, какъв си. Важното е какво ще оставиш след себе си. Какво ще дадеш.
Името прави човека, а човекът името.
По материали от книгата „BG Тайната. От Орфей до Ванга“.
Белцов съживи традицията на седянката
Военни построиха сондаж за питейна вода в село Татари
Нови разкази за нападения в столичен мол
Драгомир Драганов: Семействата са нашата стабилна основа
Камион се заклещи в софийски тунел