Неправомерно ни затвориха. Това беше абсолютно поръчкова история заради мобилните инсинератори. Реално от нас се взе бизнес, за да се даде на инсинераторите.

Това казва в интервю за „Икономист“ собственикът на екарисажа в Шумен Мирослав Александров.

– Г-н Александров, обявихте на 31 юли, че отваряте екарисажа в Шумен и имате възможност да унищожите прасетата, поразени от чумата в свинекомплексите в Русенско. От Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ) обърнаха ли се към вас?

– Никой от Агенцията по храните не ми се е обаждал. Но в петък (2 август, бел.авт.) преди обяд ми се обади служителка от свинекомплекса в Голямо Враново. Помоли ме за оферта, направих й и я изпратих. В Голямо Враново нямат желание да загробват животни (до редакционното приключване на броя нямаше отговор от свинекомплекса по офертата).

– Ветеринарните власти обаче казват, че животните не трябва да се транспортират, защото вирусът на заразата може да се разпространи при превоза до екарисажа в Шумен?

– Ние имаме специализирани екарисажни коли. Те са буквално херметизирани, от тях не може нищо нито да влезе, нито да излезе – нито вирус, нито бактерия, нито молекула. В тези коли са прекарвани и животни с антракс, пък заразата не се разпространи.

– Казвате, че имаме два екарисажа, но вашият до сряда, 31 юли, бе затворен и сте водили дълги съдебни битки, за да го отворите. Защо се стигна дотук?

– Неправомерно ни затвориха. Дойдоха трима ветеринарни лекари, казаха – има проблеми с предприятието, написаха един протокол и ни забраниха дейността. Обжалвах първо пред Административния съд в Шумен, после пред ВАС и след 18 месеца стана ясно, че сме в правото си да работим. Това беше абсолютно поръчкова история заради мобилните инсинератори. Реално от нас се взе бизнес, за да се даде на инсинераторите.

– С какви конкретни причини ви затвориха екарисажа?
– В първия констативен протокол, който съставиха, беше записано – в помещение на тавана е намерена паяжина, в следващо помещение има олющена мазилка и в трето помещение са намерени неприбрани мръсни обувки. Може да ви се струва смешно, но това е записано в протокола.

– Какъв е капацитетът на вашия екарисаж и може ли да го сравните с инсинераторите?

– Нашият капацитет е унищожаване на 120 тона на денонощие. А инсинераторите са подали пред БАБХ капацитет 8 тона за 8 часа. Обаче това го направиха, за да избегнат една усложнена процедура по Закона за опазване на околната среда, който изисква при обработка на над 10 тона задължително да се премине през комплексно разрешително. Това е сложна процедура, подобна на ОВОС. В нея са фиксирани доста по-строги правила, по които си длъжен да работиш.

Според документите обаче, с които инсинераторите се отчитат пред агенцията по храните, те са изгорили мъртви животни, превишаващи четири пъти капацитета им. На практика се получават едни документални игрички, но парите от държавния бюджет се усвояват.

– Ако правилно ви разбирам, тези животни не са изгорени реално…

– Разбира се, че не са. Абсолютно всичко е съставено на хартия.