Учили сме история, в която Съветският съюз е светъл пример. Освободител. Борец с фашизма. Победител над Хитлер. Децата още учат почти по същите учебници

Не сме учили, че Хитлер и Сталин са се възхищавали един на друг. Че Сталин е позволил на Хитлер да напредне. Били са заедно в началото. И някак встрани сега остават приликите между Сталин и Путин.

Признавам си, че моето откритие колко историята не съвпада с написаното в учебниците и разказаното от дядо ми, отне десетилетия.

Първо, да се разделя с болезненото убеждение, че дядо ми винаги е прав.

Второ, да се срещна с историите на други дядовци. Заболя ме да разбера какво се е случвало, отвъд плакатите.

Научих нещо от историята от книгите, прочетени след 30та ми година. Научих за неразказаната история, когато си позволих да се свържа с болката на жертвите на онова време. Съвсем съзнателно търсих да чуя техните разкази и разкази на техни близки. Четох сборници, рових в комисията по досиетата. Отидох в Белене.

Видях жертвите.

Видях и колко от тях са принудени или са избрали да похвалят собствения си агресор. Да му се подчинят. Заради бъдещето на децата си. Заради слабост. По различни причини.

Та, мисълта ми е за Съветския съюз. В България има много поколения, дори и след моето, които живеят в същата идеологема, като тази в която съм израснала аз, по времето на социализма.

Да не говорим и за разочарованието от "мечтания запад", който за много от нереализираните там се превърна в "гнил". А гнил, Западът беше в пропагандата на социализма.

Живели сме в света на думите, които не отговорят на реалността. Но сме успявали да живеем. Да оцеляваме. Да си затваряме очите и да казваме, че не сме знаели.

Какво сега се изненадваме, че не вярваме на очите си. Научени сме така.

Миролюба Бенатова