Милко носи гората в сърцето си. Вероятно, защото се чувства най-защитен, когато остава сам сред дърветата. Търси нейното спокойствие, щом се усети напрегнат и несигурен. Винаги чува нейния глас. Гората обикновено му нашепва, че е време за рестарт. Изключваш се от ситуацията или хората, които те объркват и започваш отначало.

Гората пази Милко, защото в момчето тя разпознава свой пазител.

Преди 5 години младежът избира да учи в Професионалната гимназия по горско стопанство във Велинград. Съвет и препоръка тъкмо за това училище получил от свой приятел, който също е сред възпитаниците на училището. Не сгрешил.

В горския техникум среща своя ментор г-н Костадин Белухов. „Винаги ще съм му благодарен, усещам го като мой баща“, споделя момчето. Г-н Белухов е човекът, който вярва и знае, че Милко може. Поощрява го, дава му съвети, помага му в ученето. „Той е сред хората, които ми показаха как да тръгна по пътя на мечтите си“, разказва Милко.

Милко мечтае един ден да стане началник на горски участък. В края на месец май предстоят държавните изпити за завършено професионално образование, за които се готви усърдно. После ще дойде ред на приемния изпит в Лесотехническия университет в София. Стане ли студент, в помощ ще му бъде и стипендията, която ще получи като участник в благотворителната инициатива „Подкрепи една мечта“.

Когато в техникума търсят доброволци за залесяване, обикновено няма много желаещи. „Трудоемко е“, обяснява ми Милко. Иска се сила, но и грижа, за да засадиш дърво. Много внимателен трябва да си с корените на фиданката. В никакъв случай не бива да допускаш да се пречупят.

За младите дървета момчето разказва с обич. Слушаш го и усещаш, че гората му е близка. „Първо, отваряш цепнатина в земята. Не дупка, а цепнатина“, пояснява Милко и гласът му започва да звучи другояче, някак отговорно и наставнически. „После, внимателно поставяш фиданката в цепнатината, като пазиш коренчето“, продължава с инструкциите бъдещият лесовъд. За да расте дървото изправено, ще има нужда от колче, което да го подкрепя в израстването му. Преди поливането, задължително проверяваме дали можем да извадим фиданката от земята. Ако успеем, значи не сме засадили дърво. „Ако дървото се е хванало – поливаме го, пазим го от животни и чакаме да тръгне нагоре“, добавя Милко окуражително.

И с мечтата е така. Ако някой успее да ни я изтръгне от душата, не е била нашата мечта. Не сме й вярвали достатъчно.

Но ако сме я отглеждали в някое скътано местенце, треперили сме й дали ще пусне коренчета, срещнали сме хората, които да я подкрепят и да я държат изправена, поливали сме я с устрем и с упоритост, били сме търпеливи, за да дочакаме да се разлисти, пазили сме я от острите зъби на недоброжелатели - това е нашата мечта.

Ако вярвате, че мечтите не трябва да се препъват в липсата на пари, можете да подкрепите инициативата „Подкрепи една мечта“ със средства по банкова сметка на Администрацията на президента.