Новата програма повтаря грешките от миналото

Въпреки плановете на правителството да инвестира 2,5 милиарда лева за обновяване на многофамилни жилищни сгради в следващите четири години, програмата ще достигне едва до 2500 сгради от общо над 60 000 нуждаещи се. Тези тревожни данни бяха представени на пресконференция, проведена на 5 март 2025 година в Националния пресклуб на БТА, организирана от Центъра за енергийна ефективност ЕнЕфект, Хабитат България, БАИС и Българо-австрийска консултантска компания.

Експертите са категорични, че настоящият модел на 100% грантово финансиране е неустойчив и неефективен. Въпреки похарчените 2,1 милиарда лева от началото на програмата през 2015 година, досега са обновени едва 4% от многофамилните сгради в страната. Същевременно 1,2 милиона еднофамилни къщи са напълно изключени от възможността за енергийно обновяване.

"Трябва да намерим механизъм, който да работи за всички собственици, а не само за малка група сгради, които успяват да влязат в програмата. Решението не е просто в повече пари, а в правилно структурирано финансиране", заяви Драгомир Цанев, изпълнителен директор на ЕнЕфект, откривайки събитието.

Социална несправедливост

Според Минчо Бенов, директор на Хабитат България, сегашният модел не само не решава проблема, но и задълбочава социалното неравенство: "Има ли икономическа и социална логика в това ограничените публични средства да се предоставят безвъзмездно на високодоходни домакинства, докато 1,8 милиона души, живеещи в енергийна бедност, не получават подкрепа за енергийно обновяване?"

Особено притеснителен е фактът, че България остава единствената страна в региона, която продължава да прилага 100% грантов модел. Цвета Наньова, изпълнителен директор на Българо-австрийска консултантска компания, посочи, че в останалите държави от Централна Европа и прибалтийските републики схемите включват максимум 30% безвъзмездно финансиране, а останалата част идва от кредити с преференциални условия.

Собствениците не искат да чакат

Представители на сдружения на собственици изразиха своето недоволство от бавния темп на програмата и липсата на алтернативи. Много от тях са положили огромни усилия за организиране на съседите, подготовка на документи и отговаряне на сложните административни изисквания. Някои са вложили собствени средства за самоучастие по програмата с 80% грант и за енергийни обследвания, но въпреки това са оставени да чакат с неясна перспектива проектите им да стартират чак през 2028-2029 година.

Стефка Гамизова, управител на етажна собственост на сграда в район „Оборище", повдигна важния въпрос за липсата на кредитни възможности: "Навсякъде се говори за отпускане на кредити, но истината е, че банките не дават възможност за кредити за енергийна ефективност". Тя постави и въпроса кой ще изплати лихвите на частните лица, изтеглили потребителски кредити за участие в програмата.

Драгомир Цанев добави: "Ако проектите бяха изпълнени през 2022 година с 50% самоучастие, през 2029-а собствениците вече щяха да са на печалба. Ако бяха изпълнени преди КОВИД, при тогавашните цени на материалите и сегашната цена на енергията, днес вече щяха да са на печалба. Но ние продължаваме да чакаме светлото бъдеще."

Алтернативни решения

Експертите предлагат реалистични алтернативи, които могат да бъдат приложени без да се чака поредното десетилетие:

• Въвеждане на паралелна пилотна схема с частично грантово финансиране - комбинация от 50% грант и 50% мек кредит с гаранции от държавни и частни финансови институции.
• Разработване на механизъм за рециклиране на средствата - връщащите се вноски по кредитите могат да финансират бъдещи проекти без нужда от постоянно увеличаване на държавния дълг.
• Осигуряване на таргетирана подкрепа за енергийно бедните домакинства чрез Социалния климатичен фонд.
• Предоставяне на техническа помощ и достъп до информация за собствениците с ясни насоки и административна подкрепа.

Според участниците в пресконференцията, вместо да повтаряме грешките от миналото, България трябва да се адаптира към успешните европейски практики. Публичните средства трябва да се използват за мултиплициране на инвестиции, а не за еднократни разходи, които ще изплащаме поколения наред. Само така може да се гарантира, че никой няма да бъде изключен от достъпа до по-добри жилищни условия и по-ниски сметки за енергия.