От акционерен сън се събудиха стотици, ако не и хиляди българи през последната седмица.

Добре забравените по папки с документи зелени книжки с надпис „Бонова книжка“ отново въздуха интерес към масовата приватизация. В нея участваха милиони българи, но през годините повечето напълно са изгубили интерес. Идеята на Министерството на финансите за "съживяване" на акциите чрез „Концепцията за личните сметки на физически и юридически лица“ разбуди духовете. По данни на Централен депозитар такива активи притежават близо 2 милиона души, като ценните им книжа са на стойност около 2 млрд. лева по номинал, пише Монитор.

„Спящи“ ценни книжа са тези, при които не е имало никакво движение през повече от 15 години. Целта е активизиране на акционерите в рамките на предварително определен срок от 1 година да предприемат действия по прехвърлянето им от лични сметки към подсметки при инвестиционен посредник. След изтичане на този срок акциите, дефинирани като "спящи", ще се прехвърлят в специално създаден за целта инвестиционен фонд. Срещу книжата си лицата ще получат дялове от фонда, равностойни на притежаваните от тях акции. Предвижда се след изтичане на 5-годишен нормативно установен срок, в случай че лицата продължат да проявяват незаинтересованост, паричните средства, съответстващи на непотърсените дялове, ще бъдат внесени в полза на обществения интерес.

От вложените тогава бонове в някогашните приватизационни фондове сега има такива, където сумата е стотици и дори хиляди левове. „Монитор“ разговаря с представители на инвестиционните посредници у нас. Според тях е малко вероятно така предложената концепция да бъде одобрена, но е добро начало всички заангажирани по темата да обсъдят бъдещето на т.нар. „спящи“ акции.

Идеята за раздвижване трябваше да се случи още през миналата година с широка информационна кампания от Централен депозитар заедно с намаляване на тарифите и облекчаване на процедурите. Така хората може да проучат възможността за търговия с притежаваните от тях акции. „В течение на годините след масовата приватизация цените на ценните книжа претърпяха много промени. Имало е моменти, когато стойността на тези книжа е била доста висока

и при продажба се реализираше доста добра доходност“, коментира пред „Монитор“ Васил Големански, изпълнителен директор на Централен депозитар. От институцията се надяват да предизвикат интерес, които да доведе и до по-активно участие в дейността на самите дружества, което би повишило качеството на управление на самото дружество и би довело до по-ефективни резултати в развитието му.

Срещу проекта, който предвижда боновете, с които собствениците не са се разпоредили, да се пренасочват в специален държавен фонд, се изказаха четирите работодателски организации (БТПП, БСК, АИКБ и КРИБ), както и Асоциацията на директорите за връзки с инвеститорите в България (АДВИБ).

Според сметката на Асоциацията на организациите на българските работодатели (АОБР) потърпевши от концепцията ще са близо 3 млн. души, които ще трябва да плащат такси на инвестиционните посредници, което в дългосрочен план ще отблъсне допълнително дребните инвеститори от българския капиталов пазар.

Ако се чудите колко ли струват боновите ви книжки: в момента за повечето от тези партиди пазарната им стойност е съизмерима с таксите и комисионните по прехвърляне или наследство и собствениците нямат икономически интерес да правят каквото и да е с тях, което ги прави на практика неизползваеми, твърдят от Централен депозитар. Според работодателите и директорите за връзки с инвеститорите концепцията не само не защитава правата на акционерите в публичните дружества, но и накърнява техните законни интереси, нарушава национални и международни актове във връзка с неприкосновенноста на частната собственост, свободното движение на капитали и свободното право на установяване. „Прехвърлянето на акции без изрично воляизявление в специално създаден инвестиционен фонд представлява нарушение на правото на собственост в неговата цялост като съвкупност от правомощия - право на владение, право на ползване и право на разпореждане“, се казва в становищата на организациите.

Според Големански прехвърлянето на акциите във инвестиционен фонд се цели да се осигури възможност на притежателите им значително по-лесно да се разпореждат, да управляват и да осребряват тези активи, тъй като дяловете от инвестиционен фонд могат да се изкупуват от фонда при желание на притежателя им, и много лесно могат да се унаследяват.

Другата цел на прехвърлянето в инвестиционен фонд е консолидирането на тези активи и с това осигуряване на достатъчно добро представителство в дружествата. Така ще се гарантира и максимална защита на интересите на тези акционери. При обсъждане на важни решения в общото събрание, е едно акционер с 25 броя акции да гласува, съвсем друго е много консолидирани акционери във фонд да гласуват например с 10%, 15%, 25% от всички акции в дружеството. Гласът в този случай се чува, а и по законодателство представителство на акционери над 5% от капитала на дружеството има доста повече права. Това е начинът, според Големански, интересите на тези акционери да бъдат максимално добре защитени и управляващите дружествата да работят изцяло в полза на подобряване на икономическото състояние на тези компании. За тази цел в концепцията е предвидено инвестиционният фонд да се управлява от голям, известен и с добро име фонд мениджър с богат международен опит.

Все пак това вдигане на шум по темата може да доведе и до добър резултат за позабравилите приватизацията. Според финансовите експерти е добре поне да проверите дали дружеството, в което сте акционер, е разпределяло дивидент. Това може да направите при инвестиционен посредник. Списък на всички лицензирани посредници има на интернет страницата на Комисията за финансов надзор. Дружествата обявят публично, чрез публикации в медиите, решението си за разпределяне на средства за инвеститорите, като за изплащането му обичайно се ползват банки с широка клонова мрежа. Трябва да знаете, че имате право да получите своя дивидент в рамките на 5 години от решението за разпределянето му, преди тази дата вече сте загубили средствата.

Какво има в боновата книжка?

На първо място отворете боновата си книжка и проверете от кой фонд или предприятие имате акции. Ако имате затруднения с разчитането на записите в нея, можете да се обърнете за съдействие към инвестиционен посредник, които срещу такса ще проверят какво притежавате.

Миналата година Централен депозитар и Националната агенция за приходите пуснаха услуга - проверка за притежаване на акции с ЕГН и персонален идентификационен код, който се издава от данъчните. Така всички желаещи ще могат да проверят дали притежават, или не акции от предприятия придобити по време на масовата приватизация на адрес https://ewallet.csd-bg.bg.

От първоначално създадените 80 фонда през годините част от тях са фалирали и ликвидирани, а други са свалени от търговия и на борсата продължават да са акциите на под 50. Но дори и от тях над половината са със затихващи функции - с книжата на някои с години наред няма нито една сделка. Така че реално далеч не от всеки джоб може да се очакват пачки, но при поне около четвърт от някогашните фондове има смисъл да се замислите дали не си заслужава да продадете акциите си.