„Кудоглу" наричаха пловдивчани най-красивия от тютюневите складове, изгорели мистериозно тази събота.

Пламнали следобеда, сградите озаряваха центъра на Пловдив цяла нощ. Красивата им осанка, олющена през годините, отгледала мъхове, лишеи, храсти и дори дървета по смъкналия се от колелото на времето покрив, грейна ослепително за последно - да ни остави поне този спомен от изящното си и бляскаво минало. 

За часове огънят превърна в пепел гръмкия им статут „паметници на културата", даден като специална протекция от държавата. Лепта на милосърдие, прикрита зад коравосърдечие.

Какво е Кудоглу? Кой е Кудоглу, се запитаха мнозина, загледани тъжно в огъня. Оказа се един добър човек, направил толкова, колкото братята Евлоги и Христо Георгиеви. Но, уви, нямал техния късмет, разказва Площад Славейков.

Димитър Кудоглу е българин, роден в гръцкото село Малко Габрово. Негови били навремето изгорелите днес тютюневи складове в близост до Централна гара. Построил ги, а по-късно ги дарил на Пловдив - за да финансират с наема от тях „за вечни времена" основания от него Дом на благотворителността и народното здраве „Димитър Кудоглу". Болницата била съборена от местната община през 1973 г., за да бъде разширена пощата в центъра на града, а складовете отдавна не са общински, продавани от ръка на ръка... та да стигнат до огъня в събота, в края на „вечните времена", непредвиден от мъртвия отдавна меценат.

Димитър Кудоглу бил едър тютюнотърговец, със седалище на дейността си в Ксанти. През 1903 г. напуснал гръцкото градче и се заселил в големия център на търговията с тютюн по онова време - Дрезден, Германия. Кудоглу не забравил корените си и през 1908-1909 г. приспособил своя сграда в родното си село за амбулатория и аптека. Подарил родната си къща за училище. Подпомагал със средства бежанците, дошли в Пловдив след Балканската война. През Първата световна война открил в града под тепетата 11 трапезарии за бедни. Финансирал старопиталища, благотворителни, културни, просветни, спортни юношески дружества, различни комисии, комитети, църкви, манастири, студенти, ученици, бедни и болни. Още през 1920 г. той внесъл 100 000 лв. в БАН, с които основали фонд на негово име за награди и за издаване на книги. Дал 80 000 лв. за фонда на поета Иван Вазов и 100 000 лв. за Цанко Церковски.

Изразходваните от него средства за благотворителност надхвърлили 3 милиона лева, когато в ума му се оформила идеята за нещо по-голямо: да създаде център за борба с най-опасните по онова време болести, на първо място с туберкулозата. И го направил - издигнал масивна четириетажна сграда в центъра на Пловдив (на стойност тогава 5 милиона лв.) и два тютюневи склада на ул. „Иван Вазов" (15 милиона лв.), като наемът от 800 000 лв. разпоредил да се внася ежегодно за издръжка на Дома на благотворителността и народното здраве. Министър-председателят Андрей Ляпчев внесъл в ХХI Народно събрание законопроект за новото болнично заведение. Във встъпителните си думи държавникът заявил:

„Мой дълг е пред Народното събрание да изкажа благодарността на правителството и на целия български народ към този добър човек... той в цялата си житейска дейност се е ръководил преди всичко от принципа, че създава с труда си блага и пести от спечеленото не толкоз за лични изгоди и разпиляване, колкото за обществената полза."

Домът на благотворителността и народното здраве бил открит на 8 ноември 1927 г., Димитровден. Димитър Кудоглу заявил в пресата, че предпочита скромно тържество, без шумотевици - но на откриването станал свидетел на величествена манифестация, разказва историкът Владимир Балчев. Пловдивчани посрещнали събитието с рядка сърдечност - целият град излязъл в центъра на града, за да приветства дарителя - потокът от хора се проточил от църквата „Св. Димитър" в Стария град до днешния площад „Централен". По пътя на Кудоглу към новата болница се сипели цветя, улиците били огласяни от викове „ура" на хиляди болни, които получили шанс да бъдат лекувани.

„Съжалявам, че не съм Рокфелер или Форд, за да облекча страданията на десетките бедни и злочести, които всекидневно късат сърцето ми със своите молби, та да се създадат радост, благоденствие и щастие в нашата хубава родина", споделил дарителят. Кметът на града го обявил за почетен гражданин на Пловдив. Димитър Кудоглу завършил речта си с думите:

„Благодаря, благодаря милион пъти за честта, която ми правите. Никога няма да забравя симпатиите, що ми проявихте при освещаването на този Дом, който е ваш, който е Дом на целия български народ. Добивам нови сили за доброто на нашия народ. Силно вярвам, че и за България ще настанат по-радостни, по-светли и по-щастливи дни и че слънцето на свободата, правдата и истината ще изгрее върху всички краища на нашата хубава родна земя!"

С постановление на Министерския съвет от 4 октомври 1932 г. здравното заведение било освободено от мито и всякакви данъци и такси.

За 17 години в Дома на благотворителността били регистрирани над 420 000 прегледа. Повечето от тях безплатни. Лекарите се борели да откриват навреме коварната „жълта гостенка", а около една десета от пловдивчани били засегнати от сифилис. До нас са останали някои посвещения от книгата на посетителите на дома. На 25 април 1930 г. Дора Габе написала: „С чувство на благоговение пристъпих прага на тоя дом на човешкото дело и си излизам с по-голяма вяра в хората."

В продължение на 20 години двата тютюневи склада осигурявали издръжката на Дома на благотворителността и народното здраве. Това било първото по рода си болнично заведение на Балканите. Оборудването му било с последните достижения на техниката.

Владимир Балчев разказва, че след смъртта на Кудоглу през 1940 г. бил разкрит последният му подарък за Пловдив - той завещал 500 000 лева за изграждането на детски ясли за 50 деца. Вдовицата на благодетеля помолила българската царица Йоана лично да изпълни последната воля на съпруга й. Сградата била завършена и открита още следващата година. Осветил я бъдещият патриарх Кирил. Стойността на сградата и нейното обзавеждане била 1 милион лева. Яслите, наречени „Екатерина и Димитър Кудоглу", се намирали на днешния пловдивски булевард „Васил Априлов". Шествие по улиците на Пловдив изпраща Димитър Кудоглу на погребението му. Целият град плаче за добрия човек, който си е отишъл.

11 години след смъртта на Кудоглу - през 1951 г. - Домът на благотворителността и народното здраве е затворен с правителствен указ. А през 1973 г. местната власт решава да събори сградата, за да разширят пощата. Двата тютюневи склада, оставени за „вечни времена", за да финансират болницата, са одържавени, а в „демократични времена" след 1989 г. - продадени. И детските ясли днес вече не съществуват - с решение на общинския съвет от 2002 г. теренът е продаден на частна фирма. На това място днес се намира сградата, известна като „Копчето".

Димитър Кудоглу бил добър човек. Щедро споделял онова, което притежавал. Късало му се сърцето за бедните и сиротните. Имал голяма вяра в хората и в добруването на нашия народ. Надявал се да остави след себе си поколение, здраво физически и нравствено, годно да твори морални и материални блага на нацията...

Богат човек. Мечтател. Къде са днес такива като него?