"Още не мога да намеря точни думи, за да коментирам убийството на Виола Николова. И даже не точно конкретния случай, а тенденцията. Тенденцията на домашно насилие. Мнозина вече се изказаха, за съжаление предимно жени. Коментарите на анонимни „мъжаги“ под постове и публикации, не ги броя.

Мога да се опитам само да добавя няколко неща от мъжка гледна точка:

1. Дами, жени, момичета, девойки, приятелки близки и далечни, познати и непознати, всички представители на "нежния" пол, искрено моля за извинение.

2. Моля за извинение, че сред мъжете има кретени, уроди, комплексари, тъпанари, слабаци и всякакви подобни „не-човеци“, които си позволяват „не-човешко“ отношение към вас.

3. „Не-човешко“ включва всякакви форми на физическа, психическа, вербална и каквато и да е друга форма на агресия или заплаха за агресия.

4. Цялото изброяване го правя, заради примати, които винаги търсят пролуки в дефинициите, сякаш това ще ги оправдае.

5. Правя го и защото съм потресен от коментарите под материалите по темата. Такава неандреталщина няма даже в природата. Даже животните не си причиняват болка умишлено.

6. Каквото и да е направила една жена, ама каквото и да е направила на един мъж, той няма никакво, НИКАКВО право да упражнява агресия. Камо ли да я удря.

7. Изказвания като „Ама тя сигурно му е изневерявала“, „ама тя сигурно му е скъсала нервите“, „ама тя сигурно го е провокирала“, не са даже извинения. Това са глупости!

8. И на мен много хора са ми късали нервите. Ама много. Но и за секунда не съм си и помислял да ударя жена. Това е абсурд.

9. Всяка жена има право на всичко, което си реши да прави. На всичко. И ако на някого не му харесват тези решения, той има право да стане и да си ходи. Само това. Само да си тръгне. Щом не му харесва.

10. А не да раздава удари, за да заглуши вътрешния си глас, който му нашепва: „Ти си провал. Тя не е за теб.“

11. Не да бие, за да се опита с агресия да запълни дупката на безмислието в душата си.

12. Този конкретен агресор може и да е бил дрогиран и луд. Но хилядите други агресори не са. Уж нормални хора са външно, а вътрешно се оказват „не-човеци“.

13. Тези „не-човеци“ живеят в Средновековието. Приемат действията си за оправдани. Смятат, че имат право. Даже не мога да си представя изкривената логика, по която стигат до тези заключения.

14. Не са виновни само те. Виновни са: част от правоохранителните органи, част от администрацията, част от „старото поколение“, част от роднините, част от приятелите, част от съседите, част от всички, които знаят, но не правят нищо.

15. Не може да има 5 /пет/ сигнала, че един агресор заплашва да убие, и нито един прокурор или полицай да не направи нещо. Просто не може. Все още няма обяснение от шефовете им защо. Няма и извинение. Няма и обяснение какво им се преподава на тези „служители“ в Симеоново или юридическите факултети.

16. Не може роднините на насилника да знаят и да не вземат отношение. Идеята: Той ми е син, затова ще го браня, независимо от тормоза, който упражнява, е ужасна. Майки, сериозно ли разрешавате да се тормозят други жени, само защото това е вашето „дете“ и майчинския инстинкт ви е заслепил до крайност?

17. Никой ли не е учил тези „не-човеци“ как трябва да се държат? Никой ли не им е обяснявал, че жена не се удря? На мен са ми го запечатали в главата от малък.

18. Защо масовото съзнание все още е на ниво „родово-семеен“ строй? Щом е в семейството, то си е вътрешна работа, не се бъркаме. Нали искате в демокрация да живеете? Дръжте се като в демокрация. Искате живот като в Англия, но да се държите като афганистанци. Е, не стават така тия работи, момчета! (както се казваше в стария виц)

19. Основният начин за превенция и предпазване е комуникацията. Дами, говорете, споделяйте, разказвайте, търсете помощ. И да, бягайте максимално бързо.

20. Само една молба. Моля ви, дами, знайте, че не всички мъже са такива. Мнозинството сме нормални; стандартни; къде по-скучни, къде по-интересни; къде по-умни, къде по-глупави; къде по-хубави, къде по-грозни; понякога спортяги, понякога интелектуалци, понякога и двете; понякога романтични, понякога не; понякога различни, понякога еднакви; просто мъже. Не съдете по „не-човеците“ за всички нас.

21. И последно, и отново, дами, извинявайте. Никой, най-малкото вие, не заслужавате подобно отношение.

За финал. Знам колко е трудно. Първият път, когато видях агресия в близко семейство, направо не повярвах. И ми трябваше много време да убедя жената да сподели какво става „вътре, в семейството“. Наложените чувства на срам, вина, безпомощност и всякакви такива са ужасни спирачки. Следващият път просто го „възпрепятствах“. И положих всички усилия тя да го напусне. Той не ми проговори повече. Тя е щастлива. Стига ми."

Автор: Любомир Аламанов, Фейсбук