Афродита е тракийско божество.

Това се твърди в материал на Милена Върбанова, предоставен за TrafficNews.bg

Върбанова е историк, лингвист и журналист, авторка е на две книги: „Връх България“ и „Атланти и чудовища“, в които изследва участието на траките и древните българи в основополагането на европейската цивилизация. Доказва, че италийските народи са част от тракийския етнос и предлага оригинална теория за произхода на гърците.

Ето какво пише Върбанова за Афродита и нейният произход:

"Афродита Книдска. Според легендата, самата богиня, виждайки статуята на Праксител, възкликнала: "Къде ли ме е съзрял гола, та ме е изобразил така правдиво! "Говори се, че хетерата Фрина, любовница на Праксител, му е позирала за статуята, но е явно - скулпторът е въплътил в творбата си и вечния блян за съвършена женска красота, а не само прекрасните форми на куртизанката.
Венера Милоска на Александър от Антиохия. Тази статуя, сама по себе си обожествена, е ненадминат идеал, с който нито една жена от плът и кръв, не би могла да се сравни.

Колко ли още дивни мраморни въплъщения на богинята,пред които са принасяни в жертва бели гълъби в храмовете й, не са достигнали до нас, разрушени от кървави войни, природни бедствия и посегателства на религиозни фанатици? Как най-често си представяме богинята на красотата и любовта? Точно като в платното на Сандро Ботичели "Раждането на Венера". Но има и много по-чувствени картини, от които образът й лее сладострастие. Тя не е богиня на целомъдрената любов, а на чувственото наслаждение.
Защо обвиняваме Парис? Кой мъж не би й дал златната ябълка?

Животът й на божество триумфално продължава и днес, но "биографичните й данни" са оскъдни. Аполодор твърди, че тя е щерка на Зевс и Диона. Друг мит разказва, че е родена от морската пяна на остров Кипър. Представете си този блажен остров, преди да бъде опустошен от човека - девствени лесове, скокливи потоци - заслужавал е името си, което буквално означава "кипър", гиздав, с гъвкава снага - като кипарис или като нашия Кипровец (Чипровци). Един от епитетите на богинята е Киприда - не само указание за родното й място, но и намек за дивния й стан.

Гръко-римският пантеон ни я представя като съпруга на хромия Хефест(Вулкан), която му слага рога с бруталния хубавец Арес (Марс) - една история за шавлива невяста с налят бюст, кръшен ханш и наперена походка, каквито има във всеки квартал. Тъкмо този пределно очовечен, та чак опошлен образ на богинята, говори, че тя не е гръко-римско божество в началата на своя култ. Овидий, позовавайки се на по-древни източници, възпява любовта й към прекрасния млад ловец Адонис и скръбта й след неговата гибел. Омир я описва като защитница на троянците и нежна майка на героя Еней, роден от любовта й с Анхиз.

Афродита, както почти всички "гръцки" богове, е тракийско божество и само много по-късно е вписана в класическия пантеон. Това е ясно от името й. В енциклопедиите пише, че в превод то ще рече "родена от вълните". Нищо подобно. "AFRO" на арамейски има съвсем прост и точен превод и означава "земя". Следователно става дума за едно много древно хтонично божество, чието име ще рече "РОДЕНА ОТ ЗЕМЯТА". И ако помислим добре, това е логично - чувствената любов, която тласка две същества едно към друго и вплита в прегръдка, продължаваща рода, мъжа и жената, е земна стихия, проява на земния елемент, макар че в лудостта на страстта, приема формите на небесно видение.

Щом "афро" означава "земя", тогава и името на континента Африка би трябвало да има същия смисъл. Напълно вярно. Но земята е ЧЕРНА и оттам произлиза латинското име на богинята - VENUS. На латински venus значи "черен" и затова кръвоносният съд, който носи черна, окислена кръв, се нарича "вена". "Veneno" пък, в латинските езици, означава "отрова"(черна). На италиански Венус е Венере, което е влязло в нашия език като Венера. Негово производно понятие е глаголът venerare - "почитам","уважавам".

Какво разочарование - най-красивата богиня, въплъщението на любовната страст, тази, която в мечтите ни люлее млечнобяло тяло и лъчисти къдри, всъщност се зове "ЗЕМНОРОДЕНА" и "ЧЕРНА"? Не страдайте и не се окайвайте, мъже, а приемете благата на Афродита като ЗЕМЕН ДАР, най-прекрасният, който може да поднесе нашият земен живот!"