Парадоксът на българската икономика: Растежът, който не достига до хората

Икономическият растеж на България остава в сферата на абстрактните концепции за повечето граждани, които не усещат реално подобрение в своя ежедневен живот. Според доц. Мика Зайкова, финансов експерт и доктор на икономическите науки, този парадокс се дължи на няколко ключови фактора, свързани с инфлацията, доходите и политическата нестабилност.

„Това се дължи на парадоксите на българската инфлация. Въпреки че инфлацията намалява, цените на основните стоки и услуги продължават да растат. Същевременно, минималната работна заплата в България е значително по-ниска в сравнение с тази в развитите европейски страни,“ обяснява Зайкова в интервю за Novini.bg. С минимална заплата от 933 лева бруто, българите трудно могат да покрият основните си разходи, докато в Германия и Франция минималните заплати надвишават 2000 евро.

Статистиката показва, че около един милион от трите милиона работещи българи не могат да си позволят дори една седмица почивка годишно, което поставя страната ни на последно място в Европейския съюз по този показател. Средният процент на тези хора за ЕС е 15%, докато в България те са близо 30%.

Цените на храните и горивата също са сериозен проблем. Според данни от Конфедерацията на независимите синдикати в България (КНСБ), разходите за живот през 2023 година са се увеличили с над 360 лева, което е половината от една минимална заплата. Само за първото полугодие на текущата година, разходите са нараснали със 103 лева, което се очаква да продължи до края на годината поради увеличаващите се цени на тока и водата.

„От три години насам с доходите, които получават българите, могат да си купуват най-необходимите стоки само осем пъти месечно, докато румънците - тринадесет пъти, а германците - тридесет и три пъти,“ посочва Зайкова.

Политическата нестабилност също допринася за икономическите проблеми. „Нестабилната политическа обстановка и честите избори пречат на привличането на частни инвеститори,“ казва Зайкова. За последните три години преките чужди инвестиции в България са намалели от 30% на нула.

Корупцията, картелните споразумения и спекулата са основни пречки за развитието на българската икономика. „Корупцията по високите етажи на властта и липсата на ефективно разпределение на ресурсите унищожават нашето земеделие и производство,“ подчертава Зайкова.

Въпреки че официалната статистика отчита намаляване на външния дълг на България, Зайкова обяснява, че това е илюзорно. „Външният дълг на страната расте с твърде високи лихви, които ще се видят ясно в началото на следващата година,“ допълва тя.

За оцеляване в тези смутни времена, Зайкова съветва българите да работят и да гласуват. „Ако не стабилизираме политическата обстановка, икономическата катастрофа ще бъде неизбежна,“ предупреждава тя.