Гастарбайтерите движат икономиката на страната ни, казва в интервю за "Монитор" финансовият експерт.

- Г-жо Зайкова, оказа се, че за празниците сме похарчили над 2 млрд. лева. Отделяли сме средно по 200 - 300 лева за подаръци. Означава ли това, че вече живеем по-добре, че имаме по-висок стандарт на живот?

- Вярно е, че справката на Агенцията по приходите показва такива данни. Но това не означава, че сме по-богати. По-скоро е индикация, че сме изтеглили повече бързи кредити, които обаче ще ни създадат големи проблеми през следващите месеци. Също така означава, че нашите деца, които работят навън, са ни изпратили пари. Както ви е известно, само за деветмесечието гастарбайтерите са вкарали в страната ни 922 млн. евро. А се очаква сумата да достигне над 1 млрд. евро. Миналата година сумата беше, общо взето, същата, но сега дори е по-висока. Така че нека не се заблуждаваме, че с 10% увеличение на заплатите на държавните служители и 8% средно за страната сме станали по-богати. Напротив, продължаваме да сме най-бедната страна в Европейския съюз.

- Означава ли това, което изтъкнахте - че гастарбайтерите движат икономиката ни?

- Така е. Както споменах, гастарбайтерите са внесли в страната ни 922 млн. евро, а приходите от чужди инвестиции за същия период са 714 млн. евро. 80% от тях пък са вложени от дългови инструменти. Тоест в облигации или нещо друго, което можеш бързо да превърнеш в пари, а не в инвестиция, която остава трайно в страната ни. Искам да подчертая, че капиталовите инвестиции в реалния сектор са в минусова среда за съжаление. Така че преките инвестиции не носят големи ползи за развитието на икономиката ни. Тук трябва да отбележим и че светът е пред рецесия. Инвеститорите са изключително внимателни и искат да държат парите си на сигурно място. Истината е обаче, че не искат да инвестират у нас и заради корупцията и липсата на върховенство на закона. Вярно е, че препоръките на Венецианската комисия не са задължителни, но няма страна, която да не се съобразява с тях, тъй като в състава й са само изтъкнати юристи.

- От няколко месеца наистина се говори за евентуална рецесия. Има ли реални сигнали и можем ли тук да я избегнем?

- Така е, но дали можем да я избегнем, бих отговорила, че това е много трудно. Причината за тази рецесия не е само в цикличността на икономическото развитие, а и в някои процеси, които се развиват в други страни, най-вече САЩ.

- Смятате ли, че Брекзит ще окаже влияние върху икономиката ни?

- Разбира се, това е втората икономика в Европа. Още повече че Великобритания е изключителен съюзник и даде хляб на много европейци, в това число и на наши младежи. А и вноската на Великобритания е втората по големина в ЕС. Брекзит създава проблеми колкото на ЕС, толкова и на Великобритания, защото страната ще има вътрешни противоречия. Знаете, че Шотландия и Уелс не искат да напускат Евросъюза. В края на краищата това е техен проблем и трябва сами да си го решат. Но ние наистина ще загубим много, най-важното е, че тя е нашият най-голям съюзник и в НАТО. Тук обаче искам да вметна нещо важно, на което никой не обърна внимание преди няколко седмици на срещата на Съвета на министрите и състава на новата Европейската комисия. Тогава получихме три шамара. Първо - във връзка с въвеждането на здравната карта и проблемите с екологията ЕС въведе строги санкции за замърсителите с въглеродни емисии, тоест тези, които произвеждат електричество от въглища. Полша е страната с относителен дял на производство на електричество от въглища 81%. ЕК и Съветът на министрите й направиха отстъпка и тя няма да бъде санкционирана. Ние също поискахме такова нещо - с 43% дял на енергетика от въглища, но не ни беше направена такава. Вторият шамар - въпреки че ни признаха за страна с атомна енергетика, а в ЕС такива са само осем, за Полша, Чехия и Унгария Европейската комисия предвиди допълнителни средства за развитие на атомната енергетика. Другите страни - Франция, Германия, Люксембург и Австрия, имат достатъчно средства, но България не получи финансиране. Третият шамар се нарича пакет „Мобилност“. Тук не ме разбирайте погрешно, че не искам шофьорите да спят в хотели. Искам тези хора да имат нормални условия, но питам дали има във всяка една страна в ЕС охраняеми паркинги, на които да оставят камионите си и да отседнат в хотел. И как ще се връщат на всеки четири седмици? Това обаче можехме да го избегнем, ако трима от нашите евродепутати не бяха си позволили да отсъстват точно на гласуването.

- Как можем да решим обаче дисбаланса на пазара на труда, който отново се очертава? Една четвърт от фирмите вече заявиха, че нямат достатъчно квалифицирани кадри.

- Всъщност нека първо кажем, че данните за ниската безработица не бива да ни радват, защото те се дължат на това, че много българи напуснаха страната ни. Тук за съжаление остават все по-неграмотните млади хора.

Няма да споменаваме демографската катастрофа, която е факт и е нещо много страшно. Но има един неизползван ресурс и той е на възрастните хора с квалификация. Те трябва да бъдат привлечени на пазара на труда обратно. И без това пенсиите им не са високи. Нека да бъдат създадени стимули за такива хора, които са висококвалифицирани. На нас ни липсват технически и медицински кадри. Огромен потенциал представляват точно тези хора - пенсионерите с висока квалификация. Вярно е, че можем да внасяме работници от чужбина.

Бизнесът е прав, че наистина страда от дефицит на кадри. Но ще е високопарно, ако кажем, че очакваме у нас да се завърнат младежите ни, които избягаха навън. И причината не е само в заплащането. Вярно е, че има фирми, които плащат добре, но става дума и за възможност за кариерно израстване. В също време у нас има поне 600 000 работещи бедни. А бедният човек не може да си купи книга, не може да отиде на театър, на кино, нито пък да заведе децата си. Това оказва влияние върху тяхното развитие после.