Фалитът на държавата отново се отложи, заяви финансовият министър

От Министерството на финансите (МФ) прогнозират бюджетен дефицит за 2023 г. от 2,2 процента спрямо прогнозния БВП съгласно методологията на Европейската система от национални и регионални сметки, информираха от МФ във връзка с публикуваните данни за изпълнението на консолидираната фискална програма (КФП) към края на ноември 2023 г.

Предварителните оценки на ведомството сочат, че е постигнато подобрение спрямо заложеното целево ниво на индикатора за миналата година за дефицит от 3 на сто от прогнозния БВП.

В резултат на по-доброто от очакваното състояние на бюджетното салдо по КФП, правителството е одобрило 1,2 млрд. лева на Министерството на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ) за разплащане на проекти на общините. Така след направените разходи, дефицитът на касова основа по КФП ще достигне до 2,8 на сто от прогнозния БВП.

Приходите, помощите и даренията по КФП, на база предварителни данни и оценки към декември 2023 г., са в размер на 67,1 млрд. лв., като съпоставено с 2022 г., те нарастват с 2,3 млрд. лв., въпреки отложеното за началото на 2024 г. втори транш по Националния план за възстановяване и устойчивост (НПВУ), уточняват от МФ.

Най-съществен принос за ръста, според министерството, имат данъчните приходи, които растат номинално с 11,9 на сто (5,6 млрд. лв.) на годишна база. Подобрението от предходните месеци при ДДС от Вътрешнообщностни придобивания (ВОП) продължава и през декември, с което се компенсира до голяма степен изоставането в частта на приходите от косвените данъци през първото полугодие на 2023 г., се казва в съобщението на МФ.

Параметрите по изпълнението на данъка върху доходите на физическите лица и приходите от социално и здравно осигурителни вноски и други данъци нарастват с около 14 процента спрямо 2022 г. и също отчитат изпълнение от над 99 на сто.

От финансовото ведомство не очакват цялостна компенсация на изоставането при ДДС от внос в месеците от миналия януари до миналия юни и събраните от Агенция “Митници“ приходи за 2023 г. да са с близо 650 млн. лева по-малко от постъпленията за 2022.

Неданъчните приходи и постъпленията в частта на помощите и даренията (основно грантове по програмите и фондовете на ЕС) са по-ниски спрямо отчетените за 2022 г. с около 3,3 млрд. лева. Това, според МФ, се дължи основно на базов ефект от промяна в законодателството по отношение на постъпилите целеви вноски по бюджета на Фонд “Сигурност на електроенергийната система“ за компенсиране на небитовите крайни потребители на електроенергия финансиране изплащането на компенсации към небитовите крайни клиенти на електрическа енергия, които през 2022 г. са постъпили в частта на неданъчните постъпления. Разликата се дължи и на постъпилия през декември същата година първи транш по НПВУ.

Разходите по КФП към изминалия декември са в размер на 72,5 млрд. лв. или 97,9 на сто от планирания годишен разчет. В случая е отчетено нарастване от 9,6 на сто спрямо предходната година. В отделните разходни показатели най-значително покачване има при капиталовите разходи, социалните разходи, както и в частта на разходите за персонал.

Изплатената вноска на България от националния към бюджета на ЕС към края на миналата година е 1,85 млрд. лв.

Финансовият министър сподели новината във Фейсбук профила си с коментар "Фалитът на държавата отново се отложи":