Безпристрастните и компетентни наблюдатели на политическите процеси у нас – открито или не – постигнаха рядко срещано съгласие около прогнозата, че предстоящите през есента местни избори крият много неизвестни и потенциални изненади. Това несъмнено би било сериозна промяна на една от доминиращите характеристики на българската политика през последното десетилетие – наложеното с едни или други средства превъзходство на ГЕРБ в електоралната конкуренция (такава, каквато тя се сложи у нас), пише Александър Маринов в Банкеръ.

Превъзходството на управляващата партия се дължеше на два основни фактора – мощта на нейната изборна машина, конструирана и ръководена от Цветан Цветанов, и слабостта на опонентите й. Второто не бива да се подценява, въпреки че „битите” в своите обяснения на тази тенденция по правило наблягат на първото. В няколко случая през последните години ГЕРБ влизаше в предизборни кампании с отслабена кондиция и дори в криза (както бе на последните евроизбори), но конкуренцията (най-вече БСП) все се изхитряваше да пропилее открилите се възможности. Това говори – освен за други слабости – за формирал се комплекс. Нищо не вещае по-точно загубата от страха, че (пак) ще загубиш. Това веднага се долавя от обществото и то реагира безпогрешно.

И в двата основни фактора на съотношението на силите в навечерието на местните избори се наблюдават изменения, което могат да доведат до много по-различни резултати от обичайните през последните години. По-ясно изразено засега е отслабването на управляващите. Вече неподлежащото на прикриване вътрешно разклащане на ГЕРБ, заедно с огромното изхабяване в резултат на некомпетентното и корумпирано управление на повечето места, дава кураж на опонентите и те надигат глава.

Ето един характерен пример. През последните дни сред актива на ГЕРБ циркулира мълва, че Бойко Борисов е решил „да даде” на противниците няколко големи града. Да кажем, на коалиционните партньори Пловдив – за да запази управляващата коалиция. За БСП също били предвидени „подаръци” – за да не бъде окончателно разгромена и това да доведе до смяна на сегашното й ръководство, което било удобно на премиера. Възможно е това да са просто „партийни легенди”, разпространявани от потъналите в организационна нелегалност доверени хора на Цветанов. Но не е изключено да е специфичният за Борисов метод да си създава алиби (нека си спомним как се опитваше да обяснява, че едва ли не нарочно е загубил президентските избори).

Мълвите са си мълви, но фактите не могат да бъдат игнорирани. През последните години се наблюдава видимо изместване на съотношението на силите в отделните категории населени места. ГЕРБ губи предимството си в повечето големи (областни) градове, но все по-силно доминира в малките населени места и общини. Причината е в засилващите се негативни последици от механизма на печелене на изборите, използван от управляващите. Жестоката административна и икономическа преса все още работи там, където хората са „на длан” и изцяло зависят от политически обсебената местна власт. В по-големите градове обаче това вече не работи така ефективно и съпротивата срещу поразиите на властта се изостря с всеки изминал ден.

Има и друга причина за спадащия с бързи темпове КПД на машината за печелене на избори и влошаващата се кондиция на местните структури на ГЕРБ. И едното, и другото бяха създадени и управлявани от Цветан Цветанов. Но Цветанов вече го няма, или, както се изрази Борисов, „вече не е ГЕРБ”. Ако „Вторият” бе още на мястото си, едва ли щеше да допусне вътрешното недоволство от спуснато отгоре кадрово решение да избие в открит бунт срещу партийната централа, както се случи в Русе.

А така стоят нещата на много места – отлагането на номинациите е индикатор, че има проблеми. На практика, за управляващите нещата са ясни само в Бургас и Стара Загора, където досегашните кметове минават за успешни, имат пълна партийна подкрепа и се ползват с достатъчно широко обществено одобрение. Оттам нататък започват големите въпросителни.

Естествено, най-големият политически трилър се очертава в столицата. Колкото и да си е повярвал Бойко Борисов, едва ли може да си помисли доброволно да жертва София, която има символно значение за неговия и на партията му стремителен възход. Но тук се натрупват обстоятелства, силно затрудняващи победата на ГЕРБ.

Първо, некомпетентността, безотчетността и очебийните злоупотреби с власт в София достигнаха невероятна, политически смъртоносна концентрация. Всеки ден и буквално на всеки метър жителите и гостите на града се сблъскват с „видимите резултати” от управлението. Опитите да се замаскират провалите с няколко позитивни промени не дават ефект, тъй като напредъкът се случва въпреки, а не в резултат на усилията на местната управа.

Второ, Йорданка Фандъкова, която бе „човешкото лице” на модела ГЕРБ, вече не само е политически изхабена и физически уморена, тя е видимо демотивирана. Защото не храни илюзии относно бъдещето си, ако не успее навреме да се пусне от хорото. (Дали това ще й бъде разрешено, остава да видим.) Други въртяха големите далавери през последните десет години, но пешкира ще опере тя. Дори и да се кандидатира обаче, участието й носи вече повече негативи, отколкото позитиви. А София е най-ярката илюстрация на празната „резервна скамейка” на ГЕРБ. Не се вижда нито един потенциален техен кандидат за кмет на столицата, който в днешната политическа и управленска ситуация би могъл да се пребори с достатъчно силен кандидат – както на (или подкрепен от) БСП, така и на традиционната десница. Изглежда, управляващите се надяват (а и усилено подработват) единствения възможен печеливш вариант – да не се появи такъв силен съперник. Ако активните мероприятия не успеят (и съперничещите партии не се провалят сами), загубата на София изглежда все по-вероятна възможност.

Още по-тежко е положението в Пловдив. Там наистина левицата и десницата не представляват сериозни противници, но за сметка на това се задава Славчо Атанасов, решен да си върне за всички досегашни злодеяния.

В допълнение, не е ясно как ръководството на ГЕРБ ще се справя с броженията по места, предизвикани от крайно ненавременната кадрова чистка на доверените на Цветанов хора. Примерът с Русе е показателен за избраната линия. Там където е невъзможно да се пречупи позицията на местната партийна организация, се използва изпитаното средство да бъде „убеден” неприемливия кандидат да откаже номинацията. Аргументите са очевидни и – нека признаем – доста убедителни. Ако злополучният досегашен градоначалник не се оттегли „доброволно”, ще му дойдат на гости поединично и вкупом всички институции, които досега не са виждали нищо нередно в дейността му.

Не бива да се забравя, че засилващите се проблеми на ГЕРБ са само необходимо, но не и достатъчно условие за изненадите наесен. Както за други неща в живот, и за това е нужна втора страна. Дали останалите партии, претендиращи за съществена роля в българската политика, ще съумеят да извадят конкурентоспособни кандидати и програми, предстои да видим.