В Североизточна България няма нито едно преработвателно предприятие за плодове и зеленчуци и местните фермери търсят реализация на продукцията си в Румъния и Южна България.

И докато за тях това е проблем, защото се оскъпява продукцията им, то други наши производители търсят варианти да пробият на пазарите в северната ни съседка, предава БНТ.

Липсата на преработвателно предприятие за плодове и зеленчуци в Североизточна България принуждава местните фермери да товарят стоката си на камиони за Южна България или Румъния, за да я продадат. Това е проблем най-вече за по-малките фермери, които нямат толкова голямо производство и пласирането на плодовете и зеленчуците далеч от региона за тях е нерентабилно. 

В Съюза на дунавските овощари членуват над 350 фермери от Русенско, Тутраканско и Силистренско. Те обработват общо около 20 хиляди дка градини. Казват, че голяма част от продукцията си пласират на румънския пазар за пресни плодове, който дава по-добри цени от българския. Част от сортовете са предназначени за преработвателната промишленост.

Оказва се, че и тези плодове в голямата си част заминават за Румъния или за Южна България, защото в североизточния регион няма нито едно преработвателно предприятие. А преди години те за били повече от 30 и в тях са се правели консерви, конфитюри, сокове. В момента в региона има само 2-3 малки цеха с по една поточна линия, но те са с малък капацитет.

Павел Спасов – член на УС на Съюза на дунавските овощари: „Руският пазар, когато се отдръпна от нашето производство, масово заводите взеха да затварят. Фирмите останаха с големи задължения, масово не им се плати. Всичките затвориха, фалираха или преориентираха се в друга сфера.“

Липсата на преработвателни предприятия в региона, казват фермерите, е проблем, особено за по-малките – продукцията им се оскъпява значително, ако трябва да я транспортират до Румъния или Южна България.

Павел Спасов – член на УС на Съюза на дунавските овощари: „Всеки индивидуално си е решил проблема. Лично аз, като имам хладилни камери, бера, вкарвам в камерите. Като достигна необходимия тонаж – товаря. Проблемът при малките производители е, че нямат партидност по 20 тона кратно на ТИР, и много трудно реализират сами продукцията.“

От Съюза на дунавските овощари коментираха, че един от варианти е някой да се наеме да инвестира в преработвателно предприятие. За това обаче се изисква сериозен капитал, каквито местните фермери нямат. Нямат и обединение, което да има право да извършва търговска дейност, така, както е в съседна Гърция.

Симеон Търпанов – член на Добруджански овощарски съюз: „Когато имаш обща организация, която да ти контролира пръсканията, резитбите, и впоследствие – сортировката, и да ти търси пазара за чужбина, е много по-лесно да си само производител. В нашия случай ние като производители трябва да бъдем и търговци, производители, агрономи.“

За създаването на такова обединение, което да извършва търговска и посредническа дейност, от Съюза на дунавските овощари казват, че са нужни законови промени. Другият проблем е, че част от производителите се страхуват от подобен тип коопериране и отказват да участват.

И докато овощарите все още търсят пътя към обединението си, за да могат по-лесно да пласират продукцията си, други са намерили онлайн вариант за това. Според представители на бизнеса, които днес се включиха в семинара „Продавай успешно в Румъния“, това е най-прекият път за пробиване на българските компании в чужбина. 

ОНЛАЙН ТЪРГОВИЯТА Е КЛЮЧЪТНА БЪЛГАРСКИТЕ КОМПАНИИ КЪМ РУМЪНСКИЯ ПАЗАР

Производители, които са успешни в България, имат всички шансове да пробият и на румънския пазар. Това смятат предприемачи, които продават онлайн продукцията си в северната ни съседка. Според тях българските стоки отдавна са се наложили в Румъния.

Никола Илчев, организатор на „Продавай успешно в Румъния“: „Категорично дрехи и обувки, това са най-продаваните стоки в посока България-Румъния. Също така спортни стоки и множество видове аксесоари за дома, за колата, за къщата.“

Български електроуреди, интериорни бои, снаксове, закуски и напитки успешно се предлагат на румънския пазар.

Светлозар Димитров, представител на фирма за онлайн магазини: „Сега има един положителен тренд по отношение на био продуктите. Български био продукти, които много лесно се налагат на пазара в Румъния, козметиката също.“

Според мениджъра Елса Флореа, 90% от клиентите са жени, а останалите 10% са мъже, които купуват продукти за жени. Затова малките детайли са толкова важни.

Елса Флореа, мениджър клиенти в онлайн магазин: „Трябва да внимават производителите с качеството на продуктите и срока на доставка....бих казала, че един оптимален срок на доставка може да бъде между 7 и 10 дни това се търси най-често от нашите клиенти.“

За да прецизират точността на доставките, от магазина на Елса правят онлайн каталог, който показва наличности и дни за доставка. Мобилното приложение им носи 20% ръст в продажбите на двата пазара. Затова съветва българските предприемачи, които искат да изнасят в Румъния, да се запознаят добре с правната рамка за онлайн търговия в северната ни съседка.

От Министерството на икономиката отчитат увеличение на стокооборота между България и Румъния за миналата година с 5,7%. Данните показват, че салдото в двустранната търговия е положително за нашата страна.