Висшите училища в България имат капацитет да обучават 407 хиляди студенти или почти два пъти над реалния им брой, който в момента е 216 хиляди.

Това е само един от дисбалансите в системата, отчетен по време на първата дискусия по проекта за Национална карта на висшето образование. Този проект е изготвен от екипа на служебния ресорен министър Николай Денков, предава БНР.

Картата ще се актуализира всяка година и ще се използва при определянето на приема на студенти, както и при разкриването на нови висши училища или филиали.

В 29 от общо 52 професионални направления са заети по-малко от половината от отпуснатите бройки. Най-малко места са запълнени в направление „Математика“ - едва 19%.

Остават свободни над 10 сто от местата държавна поръчка в 10 приоритетни направления като „Металургия“ и „Математика“, при които се заемат едва 2/3 от утвърдените бройки държавна поръчка.

Половината студенти са концентрирани в едва 8 направления, сред които „Икономика“ , „Педагогика“, „Администрация и управление“.

Най-много висши училища - 27, има в Югозападния район, който включва София. На другия полюс е Северозападният, в който са базирани само 2 висши учебни заведения , а други три действат чрез филиали.

Регионални дисбаланси се наблюдават и по отношение на реализацията на завършилите висшисти. От 2015 г. до 2019 г., са завършили над 263 хиляди студенти, като почти половината от тях от Югозападния район. Подобен е процентът и на висшистите, които са останали да работят там. За разлика от Северния централен район, който повечето абсолвенти напускат скоро след своето дипломиране.

Служебният просветен министър Николай Денков коментира:

„Тези числа ще бъдат използвани от следващите водещи политици, за да вземат решение къде ще се откриват, къде ще се преобразуват съответните висши училища, филиали, за да се преодолее това, което ние очертаваме като сериозен проблем“.