Всички се сещаме за един депутатин от морето и Бургас със звучния прякор Данчо МЕНТАта. Но се оказа, че той си има и женска половинка в парла-МЕНТА.

Която съвсем неслучайно си е заслужила прозвището. В последните дни шефката на бюджетната комисия Менда Стоянова се прослави с нескрития си лобизъм в полза на застрахователите. Направи го по възможно най-дърварския начин, с един циничен лимит от 20 000 лв. обезщетение. На толкова властта в нейно лице оцени отнемането на човешки живот на пътя. Поведението й стресна дори самия Бойко Борисов, който публично се разпореди на депутатите си да не гласуват в никакъв случай готвените промени, а да се проведе „широк обществен дебат“.

Какъв дебат, какви 5 лева при положение, че си има европейска директива, която и България (уж) е въвела. А там черно на бяло е разписано: в случай на телесно увреждане – минимален размер на покритие 1 000 000 EUR при един пострадал или 5 000 000 EUR за иск, независимо от броя на пострадалите.

Но да се върнем на нашата героиня. Има от какво да черпи опит г-жа Менда. Била е член на БКП, партиен секретар на звеното „Приходи от народното стопанство“ в Окръжния народен съвет в Пловдив. А такива като нея днес са в първите редици на строителите на капитализма в България. Ако я слуша човек по телевизиите, няма да я различи от останалите в кохортата на Баце, Цецо, Цецка или Влади – всички говорят за невиждани успехи, за ръст на заплатите, за ръст на приходите, за успешна борба с корупцията…

Любопитен период от славното й минало са шестте години начело на НАП-Пловдив, преди да стане депутат. Злите езици говорят, че точно тогава небезизвестният цар Киро се е ползвал с пълни протекции. Което, разбира се, Менда упорито отрича.

Като „черешка на тортата“ може да се определи присъждането й на званието „Доктор хонорис кауза“ на Академията за музикално и танцово изкуство. Друго си е да се обръщат към нея с д-р Мента, не е същото като Мента Стоянова. Ментата зад „доктор“-а почти не се забелязва. А и партията ще има един „учен“ повече в редовете си. Те и без друго не са много.

Автор: Валентин Георгиев