Не става дума за подмяна или невярно подреждане на химичните групи, а за заличаването на един-единствен, но много важен, неизучен и нарочно пазен в тайна химичен елемент

През 2014 г. се отбелязват 180 г. от рождението на Дмитрий Менделеев. Това даде повод както на трансценденталисти, така и на сериозни учени да се обърнат отново към свързаната с него „теория на забранената физика“. Според застъпниците й тя разкрива най-голямото престъпление във фундаменталната наука за последните 100 години - фалшифицирането на Менделеевата таблица. Не става дума за подмяна или невярно подреждане на химичните групи, а за заличаването на един-единствен, но много важен,

неизучен и нарочно пазен в тайна химичен елемент

наречен „ефир“. Той е най-малката съставна част на всички други елементи, по-малък от молекулите, „първотухличката“, от която произлизат атомите. Оригинала на периодичната система руският учен публикува през 1905 г. в учебника „Основи на химията“. Там в нулева група наред с познатите ни инертни газове хелий, неон, криптон и ксенон Менделеев поставя и ефир. Нарича го „нютоний“ в чест на великия Исак Нютон. Точно той твърдял: „Цялото пространство на Вселената се състои от неуловим газ, без който е невъзможно съществуването на каквото и да е.“ Менделеев също смята, че ефирът е свързващото химията и физиката звено и основен градивен елемент на всемира. В края на ХIХ век руснакът е един от последните световноизвестни учени, отстояващи идеята, че нютоният (ефир, етер) е субстанцията, от която се гради Вселената, и в нея е ключът към разгадаването й. След преждевременната му смърт Периодичният закон бива умишлено „редактиран“ от световната академична наука. Премахването на ефира налага и промяната, при която инертните газове се обединяват с елементите от осмата група и таблицата придобива вида, в който се изучава сега. Заличаването на нютоний дава възможност на Айнщайн, заимствайки идеите на Анри Пуанкаре, да създаде и наложи специалната си Теория на относителността. Физиците се отказват от понятието „ефир“ и признават електромагнитното поле като самодостатъчен обект, който не се нуждае от допълнителен носител.

В наши дни академик Алексей Юриевич Золоторев се залавя със задачата да реабилитира оригинала на Менделеевата таблица. Неволно има подкрепата на много силен съюзник. Самият Сталин разпорежда „първородният“ вариант на таблицата да се изобрази като стенна мозайка в музея на Ленинград. Това се случва през 1935 г. и там нулевата група е налице. По същото време обаче в учебниците троцкистите я изрязват. За съществуването на ефира Золоторев се позовава и на откритията на гениалния учен Никола Тесла. През 1892 г. той конструира резонансен трансформатор, като получава на изхода енергия, многократно по голяма от тази на входа. Когато журналисти го питат как е възможно това, отговаря: „Аз

улавям енергията от ефира

и я трансформирам в електричество.“ Тесла стига и по-далеч, откривайки начин как да пренася еленергията без проводници, т.е. директно чрез самия ефир. След като вестниците по онова време „гръмват“ от сензационните му опити, изведнъж практиките на откривателя биват законспирирани и името му става табу за медиите. Създал повече от 1000 изобретения и над 800 патента, Никола Тесла умира в хотелска стая, сам, беден, без наследници, потънал в дългове. Според „теория на конспирацията“ неговите записки са иззети и засекретени, защото във времето, когато петролът се превръща в основна суровина за бурно развиващите се икономики, създаването на евтина алтернатива би разрушило зараждащия се световен ред. Това по никакъв начин не се приема както от традиционната академична общност, така и от финансиращия я финансов елит. В крайна сметка понятието „ефир“ бива заличено от физиката, а науката тласната в друга посока чрез услужливата Теория на относителността, в която се смесват пространство и време.

Големите загадки около променената Менделеева таблица дават храна и на изследователите на трансценденталното и окултното. Какво е ефир ли?! Според тях това е енергията, която тялото освобождава след смъртта си. Американският психолог Джон Качуба в книгата си „Ловци на привидения“ използва законите на физиката, за да изтъкне, че енергията във Вселената е константна и не може да бъде унищожена, но цялото пространство е

запълнено с невидимото вещество

наречено ефир. Американецът смята, че именно това е енергията, която се освобождава от тялото след смъртта на човека. Джери Василатос в „Изгубените открития“ се занимава с викторианските учени, искали да докажат, че съществува субстанция, изпълваща цялото пространство и материя. Наричали я „ефир“ и й придавали божествен произход.