Никого не съм върнала, идват хора от Нисово, Красен, имаме даже от Русе и Две могили, разказва Таня Тодорова

Фелдшер лекува пет села. С нелеката задача се е нагърбил Красимир Костов от село Катунци, който живее като в „Сървайвър“. За него няма почивни дни, защото е завеждащ филиала на Спешния център в община Кресна, а между дежурствата там помага на болните хора в селата Катунци, Яново, Петрово, Черешница и Златолист.

На разположение е 24/7, често му звънят и от други населени места в община Сандански, пише „Телеграф“.

„Скоро бях да лекувам пенсионер в село Голещово, което е на повече от 15 км от Катунци. И през нощта да ми звъннат, не мога да откажа медицинска помощ, но все пак аз не съм лекар. Давам лекарства за лекуване на високо ниво на кръвната захар, на високо кръвно, на бронхит, на пневмония. Насочвам пациентите или към личния лекар, или към постъпване в болница“, разказа 55-годишният фелдшер Красимир Костов, който има граждански договор с община Сандански, която поема и горивото за пътуванията му по села и паланки. Не са малко тези, които разчитат на неговата помощ, тъй като нямат осигуровки.

Спасители

Таня е името на спасителя за живеещите в няколко села в Русенско. Тя обаче не е фелдшер, а медицинска сестра. Тя е в Щръклево през цялата седмица и помага на хора не само от селото, а и от близките населени места. В Нисово живеят около 50 души и Таня Тодорова е медицинското лице, което е най-близо до тях. „Никого не съм върнала, даже да не е наш пациент. Идват хора от Нисово, Красен, имаме даже от Русе и Две могили, защото преди това съм работила в областния град и имам пациенти, които ме „последваха“ на новата работа. Била съм в различни медицински звена преди и знам кой се нуждае от спешна, кой от неотложна, кой от доболнична помощ“, казва Таня.

Старозагорско

В по-големите старозагорски села хората получават медицинска помощ в местни здравни пунктове, където постоянно работи лекар или фелдшер. По-малките се обслужват от джипита, като на постоянните жители е предоставен личният телефон на лекаря, ангажиран с тях. Такъв е примерът с д-р Надка Дякова, която от 2010 година работи в с. Калояновец, но обслужва и с. Арнаутито. Споделя, че когато се налагало да избира къде да работи, предпочела родното си село Калояновец, защото там всички я познават, а и тя им знае болестите. Д-р Дякова заяви, че не се засяга, когато я наричат „селски лекар“, и призна, че работата на село дори е по-тежка, защото се налага да обясняваш надълго и нашироко какво му е на болния, да убеждаваш, ако се наложи, че това и това лекарство е важно да се пие.

Д-р Милена Гачева пък обслужва с. Могила, чието население е 893 души. Има и практика и в Стара Загора – там живее със семейството си. Има над 30-годишна практика, специалността ѝ е „Педиатрия“. „Чудесен и отзивчив човек, познава ни до един“, разказват възрастни нейни пациенти, които, ако няма друг начин, посещават и старозагорския кабинет на „докторката“, както я фамилиарно я наричат. „Не е лесно да деля времето си между село и Стара Загора, но съм свикнала. В Могила всички сме като роднини, там си и почивам най-хубаво“, разкрива Милена Гачева.

Удовлетворение

И двамата изпитват удовлетворение от работата си. Той е доволен, че дава първа медицинска помощ на болните, самото му отиване при тях ги успокоява, защото виждат, че все някой се грижи за тяхното здраве. Основните му пациенти са възрастни хора, младите имат коли и ходят сами до личните си лекари. Проблемът е, че няма редовна здравна грижа в малките населени места. Това принуждава доста от хората сами да се лекуват или пък да боледуват дълго време и да си стоят вкъщи, без да потърсят лекарска помощ. Всичко това води до влошаване на състоянието им, убеден е Костов. Според него големият проблем в здравеопазването е липсата на кадри. Това важи най-вече за малките общини и отдалечените населени места. Във филиала на ЦСМП в Кресна той е най-младият, останалите са на възраст над 70 години. Ако не се промени нещо, ако няма стратегия в здравеопазването, скоро няма да има кой да вдига носилките с болните, да не говорим за лекари и медицински сестри.

Медицинската сестра Таня Тодорова сподели, че изпитва удовлетворение от работата си, защото вижда уважението в очите на хората.

Лекарският асистент може да замени лекар

Лекарският асистент изпълнява функциите на лекар в сферата на рутинната дейност. Той може да изписва лекарства, да разчита изследвания и други дейности. Те са изключително предпочитани, защото са по-ниско платени, заплатите им се доближават до тези на медицинските сестри. Това заяви за „Телеграф“ председателят на Българския съюз на лекарските асистенти и фелдшерите Александър Александров. Той обяви, че понятието фелдшер отпада и ще бъде заменено от лекарски асистент, и поясни, че такива специалисти не се произвеждат от 2000 година. „Към момента у нас работят около 2000 фелдшери“, посочи Александров. Той обясни, че те учат по 4 години в медицинските университети. По думите му към момента няма правилна уредба на професията, а наличното не е достатъчно, тъй като нямат своя съсловна организация, която да ги представя пред институциите. В момента те са част от Българска асоциация „Професионалисти по здравни грижи“, които не са медицински професионалисти, защото представлява маникюристи, болногледачи, масажисти, акушерки. Това беше причина те да заплашат с протест, но заради съдействие от властта засега той се отлага за 5 март, когато специалистите трябва да получат уверение, че промените в закона ще влязат в пленарна зала.

596 нови медици положиха Хипократова клетва

596 млади лекари, 239 български и 357 чуждестранни студенти от 31 държави, от Медицинския факултет на МУ-София положиха Хипократова клетва и получиха дипломите си на официална церемония в зала 1 на НДК. Деканът на Висшето училище проф. Димитър Буланов отбеляза, че за първи път от 10-15 години 2/3 от абсолвентите са заявили, че ще останат на работа в България. Наградата „Златен Хипократ” за пълно отличие получиха д-р Елица Зафирова и д-р Теодора Александрова. Сертификатите им връчи лично ректорът на МУ-София, проф. д-р Бойчо Ланджов. Двете отличнички получиха и парични награди от Столичната лекарска колегия, учредени тази година за първи път за пълните отличници на Медицинския факултет.