Една засукана мадама влязла в претъпкан автобус с две пълни чанти зарзават. Поогледала се, потърсила си къде да седне, но видяла, че всичките седалки са заети от здрави и прави мъже. Почакала, почакала, поогледала ги многозначително, но никой от тях не й отстъпил място. Тогава мацката викнала:

Абе, как не се намери един мъж в тоя автобус, бе?

Един от седящите повдигнал очи, огледал я отгоре до долу и свойски й рекъл:

Ааааа, госпожа, недейте тъй да говорите. Тука мъже бол, ама места – йок!

Прочее, родната политика е на същия хал. Де що имаше управленец ѝ се изреди да се прави на мачо, но за 27 години само един истински мъж завъртя кормилото така, че рейсът да не тръгне в канавката. Каквото и да се напише за ролята на Ахмед Доган при формирането на демокрацията и опазването на етническия мир, все ще е малко. А и ще е късно. Истинските мъже си личат по това, че преди да влязат в бой, първо побеждават собствените си демони. Представителите на тази рядка порода внимателно избират битките и още по-прецизно селектират бойните другари. Не се боят да се обграждат със себеподобни. Нещо повече – умеят да ги разпознават в множеството като им поверят знамената и снаряжението. Не напразно лидерът на ДПС сподели последните 20 години от живота си с умен и комбинативен политик като Местан. Защото без днешния (си) дост, Сокола нямаше да реализира мечтата за мирна България, където българи, турци и цигани използват един за друг думата „приятел“. Апропо – точно това означава думата ДОСТ. Чудно защо анализаторите се направиха на разсеяни за семантиката, която носи новата партия. Може би, защото бяха прекалено заети да покрият Местан с черната мантия на злия маг. Същата мантия, която през 89-та година надянаха и на Доган… Но да не се отплесваме, пише Кристиян Коев в OFFNews.bg.

Из Делиормана обичат да казват, че верният дост чини колкото двама братя и дузина комшии. Достлукът е в кръвта на българина, без значение дали той се казва Иван или Хасан. И, за да не принизяваме стила на анализа, следва да допълним, че приятелството е двупосочен акт, който върви не само от мнозинството по посока на малцинството, но и обратно. Даже най-вече обратно. Че Местан остана до край верен на българската кауза, е трудно оспорима истина. Също както и фактът, че сред учредителите на ДОСТ етническите турци числено са малцинство, за сметка на приятелите си българи, евреи, роми, арменци, каракачани и още много представители на пъстрата етническа палитра. Всички те са верни на максимата, че е без значение каква религия изповядваш, ако нямаш морал. Думите принадлежат на Буда, а на достовете принадлежи бъдещето на мултиетническа България. Поне ако вярваме на социологическите извадки, сочещи ерозия за ДПС и укрепване на ДОСТ не само в т.нар. смесени райони, а дори в области, населявани основно с етнически българи. Ако се доверим на изборните шамани, (които все още пророкуват шепнешком поради страх от наказание), бъдещето на Движението е да се свие до малка партия с размерите на Патриотичния фронт и не повече от 10-15 депутати в следващия парламент.

Нима можем да виним стратег и войн като Доган за предизвестения крах на политическата му рожба? Твърде банално и късогледо би било. С риск да отегчим паметливите читатели, отново ще припомним думите на Буда за вярата и морала. Защото за разлика от достовете, ДПС през последното десетилетие претърпя еволюция с обратен знак. И колективното партийно тяло не успя да извлече най-доброто от богатството на етноси и вери. Напротив, то деградира до сбирщина от субекти, за които няма значение на кой господ се кланят, щом нещата опират до далавера. Това са лица, които навремето Сокола лично извади от калта, събу им цървулите, отвори им очите, просвети ги, вложи в тях най-доброто от мечтите си за силна и добруваща България. Повери им ключа от партията, за да доживее днес рожбите му да спуснат над него желязна завеса. Да ги назовем поименно би било обида за интелекта на читателя. И за скромния избирател, който на гърба си изтърпя самоуправството на шепа преяли с чужда власт гьонсурати. Отдавна Доган не получава чистата информация и практически е загубил представа какво се случва в собствената му партия. Алчни и некадърни, създадените от него персонажи сами избираха какво да стигне до ушите на Шефа като старателно го украсяваха, с надежда да спасят собствените си задници от справедливия му гняв. Без извинение за натурализма. Единствено липсата на алтернатива държеше редовите депесари вътре в партията. До момента, в който ДОСТ им доказа, че имат избор и ги накара отново да мечтаят. Не случайно ДПС бе напуснато най-напред от собствените си учредители. От хората, които редом със Сокола някога вярваха в Свободите и Правата.

Нима шепа мечти са достатъчни на Местан, за да гарантира политическо дълголетие и жизненост на проекта си? Изключено. Предимството на ДОСТ са здравите основи, на които е стъпила. Лидерът й остана комай единственият български политик, верен на евроатлантическите ценности, в които целият ни елит се кълне. На думи. На дела останалите удобно си постилат патриотарската черга и веят евразийските знамена, забравяйки, че страната ни е сключила здрав и стабилен съюз с евроатлантическия алианс. В кърджалийско върви един пиперлия лаф, че всеки иска хубава булка в къщи, но малцина могат да я имат, защото на гиздавата жена й трябва някой дето здраво да я колани. Ако за миг си припомним, че България е член на гореспоменатото евроатлантическо семейство, то с кое право и с кой морал родните мъжаги се заглеждат по руските девочки? И ако толкова жадуват за евразийски прегръдки, не е ли по-морално първо да поискат развод от законната си половинка? Пактът, към който страната се присъедини през 2004 г. с основание е в ролята на хубавата булка, защото от брака си с нея извличаме само изгоди – сигурност, защита, търговски предимства, културен обмен и свободно движение през границите. Този брак (макар и неравен), ни причисли към световния културен и икономически елит. И с риск да скандализираме моралистите, днес Местан излезе единственият мъж, който знае как да колани гиздавата женичка. Да защитава на дела евроатлантическите ценности и да я брани от посегателствата на паразитиращи патриоти като Валери Симеонов, който (между нас да си остане) би бил радушно приет в ДОСТ заради ромския си ген, който скат-аджията старателно крие.

Верен на натурализма се изкушавам да попитам, след като нашите политици имат толкова големи, кралимарковски топки, и толкова им се лежи на руската постеля, как един от тези пишман-патриоти не събра смелост да поиска референдум и да попита народа, аджеба евроатлантическо или евроазиатско бъдеще иска? Защо никой от властимеющите не събра смелост да подкрепи думите си с дела? Ами защото ги е страх от мъдростта на онези достойни българи, чиито деца трупат знания в Лондон, Берлин, Ню Йорк или Рим и (колкото скандално да Ви звучи)….. и в Истанбул, Анкара и Бурса. Макар закърмени с русофилство, нашите сънародници от старото поколение са наясно, че техните деца са най-големите родни инвеститори, влагащи честно спечелените си „на Запад“ пари в местната икономика. Тези българи са щастливи, че днес децата им сбъдват техните вчерашни мечти за свобода – на словото, на мисълта и на правото да бъдеш равен със събратята си от всяка точка на света. И без капка страх ще пометат от политическата сцена всеки, който плюе на мечтите им срещу шепа копейки. Защото евроатлантическите хоризонти са новите права и свободи, които ще обединят интелектуалния елит на България около платформата на ДОСТ. Тези ценности ще заздравят приятелството между различните етноси у нас. И ако има нова национална кауза, тя ще е каузата на добруването, на думата изречена без страх, на пълния хладилник и на тежката софра, събрала верните достове.