52-годишен мъж от девинското село Стоманово вижда отново с око, ослепяло от бомбичка преди 43 години.

Ялдъз Газиев не е виждал от 9-годишен. Ялдъз получил травма при игра с бомбички, при която дясното му око ослепяло напълно. С други хлапета стържели барута от кибритени клечки, увивали ги в станиол и гърмели.

Оттогава Ялдъз разчитал единствено на лявото си око. Наскоро обаче вследствие на високо кръвно получава запушване (тромбоза) на централната артерия на лявото око и в един момент ослепява и с двете.

Лекарите казали, че на лявото нервът бил спукан и трябва просто да забрави за него.

“Зрението ми свърши за миг. Било заради високото кръвно, което съм имал. Казаха ми, че понякога в случаи като моя, дори да стане, когато си пред очна клиника, трудно може да се спаси. Ретината можела да живее само 40 минути без кръвоснабдяване. Наричат го инфаркт на окото”, обяснява мъжът пред 24 часа.

“Така карах близо 3 месеца. Не виждах хората, храната,лъжицата си - нищо. Трябваше изцяло да разчитам на някого, за да се придвижа и до тоалетната дори. Не мислех въобще, че ще прогледна."

Лекарите от МБАЛ-Смолян преценили, че от лявото око не може да се очаква нищо, защото дори с огромни усилия зрението там е невъзвратимо, и предприели операция на дясното.

“Окото беше изкривено навън от травмата, която е получил, пред ретината се появява белезникава материя като хрущял, който всъщност е пречил да вижда.

Изчистихме окото от тази материя, за да направим място да минава светлината отнякъде, и човекът вече вижда. И за нас е голямо удовлетворение, че този човек отново вижда. Изписахме му очила за близо и за далече и той вижда много добре, може да чете сам. Връщаме го обратно в положението, в което е бил, преди да се случи проблемът с лявото му око”, каза тогава д-р Галя Драгнева, шеф на очното отделение в МБАЛ - Смолян. В над 30-годишната си практика тя за първи път попада на подобен случай.

“Излязох от операционната и на сутринта - нищо. Докторите ми казаха, че зеницата трябва да се свие. Мина час и усетих, че виждам дограмите на прозорците в болницата.

Видях леглото на пациента в стаята, после синия цвят на светещ телевизор, накрая, като съзрях и часовника на ръката на докторката, повярвах, че съм прогледнал”, спомня си той.

“Преди операцията лекарите казаха, че шансът е много нисък, почти нищожен, но нямахме избор, освен да дадем съгласие.Толкова години да не вижда с това око, за мен това е медицинско чудо ”, допълва сестра му Тюркян Гаази, която е кметица втори мандат на Стоманово.

Заради повреденото от бомбичката око Ялдъз навремето е бил освободен от казарма. Военната комисия определила, че е негоден, а причината, която записали в документите - изгоряла зеница.

“До ден днешен не съм искал или получил и една стотинка от държавата. С лявото око виждах като орел, без очила поправях ръчен часовник”, горд е родопчанинът.

Решил сам да се справя в живота и започнал да прави това, което му се удава. Цял живот ремонтирал резачки, перални, прахосмукачки, различна техника и дори автомобили.

“Когато учеше в Михалково, много му вървеше физиката и учителката го оставяше той да преподава - сам се е научил на всичко. Преди да стана кмет, работех в читалището. Мога да кажа, че брат ми е изчел цялата библиотека, която имаме. Затова освен сръчността има и знания, за да поправя уреди и всякаква техника. Не може да шофира, няма шофьорска книжка, но автомобилите поправя”, казва Тюркян.

Тъй като не е работил постоянна работа, не е имал здравни осигуровки. Когато останал без зрение, трябвало да се внесат за 5 години назад осигуровки, за да е изряден пациент пред здравните власти.

Само за 2 дни тези, които живеят в селото, и негови приятели и роднини в чужбина събраха над 8 хил. лв. Наложи се да се обаждаме, че сумата е много повече от нужната, за да не превеждат повече. От Испания изпратиха 1354 евро, а от Германия - 974”, казва трогната сестра му. С възвърнатото частично зрение Газиев вече е минал ТЕЛК и получава пенсия.

Ялдъз и Тюркян, а и другият им брат Айдън са много задружни. Те израснали сами, след като баща им се удавил през 1982 г. Бил е заедно с Ялдъз и решил да се изкъпе в река Въча. Тялото му било намерено след 14 дни на около 10-15 км надолу по реката.