Илия Стефанов* от сливенското с. Николаево напуснал родния си дом в края на 80-те – началото на 90-те години на миналия век.

Тръгнал от близките си малко след като починал баща му. Повече не се обадил, не посетил сестра си или брат си, не се върнал в селото. Сякаш потънал вдън земя. От време на време в Николаево долитали разни слухове: че уж гледал някъде овце, че уж заминал в чужбина. И че не дай боже може да му се е случило нещо лошо. След 18 години ни вест, ни кост смъртта на Илия била обявена официално. Негови родственици, на брат му и на сестра му, започнали да задават въпроси, дошло време и за подялба на наследствените земеделски земи. Сестра му поискала Илия да бъде издирен чрез съда.

“Издирването продължи доста време, около 7-8 месеца”, каза адвокатът на семейството Гинка Моллова от Сливен. Районният съд обявил смъртта му през 2008 година. В общината тогава били шокирани! “За първи път ни се случваше подобно нещо – да издадем смъртен акт при такива обстоятелства”, разказа Василка Митева, бивш главен специалист в кметството в Николаево. Роднините му нито могли да го оплачат, нито да го погребат. И така допреди месец.

След две десетилетия и половина обявеният за мъртъв мъж, вече на 64 години, се появил! Жив, макар и с тежко заболяване. Нямал никаква представа, че почти през половината си живот не съществувал за държавата и че го водели за умрял, защото през цялото време работел! И отново чрез адвокат Гинка Моллова този път “възкръсналият” мъж поискал да бъде отменено съдебното решение за смъртта му. На 30 август районният съд провел заседание, като изискал доказателството – Илия в залата. Такава история никой в Сливен не помни.

Братът и сестрата на Илия си имат свои семейства, всички са в Сливен. Сестра му си изкарва хляба със зеленчуци и плодове. Синът й пораснал и даже го задомили. Един ден през юли синът, племенник на Илия, получил обаждане. Гласът отсреща се представил за служител на полицията. Заявил, че вуйчо му е жив, но е много болен и че… Племенникът изпаднал в потрес. “Чакайте, чакайте! Майка ми е тук, сега ще й дам телефона!”, казал той. Така сестрата на Илия само за няколко минути научила, че през цялото време брат й не е бил мъртвец, че се намира само на час път с кола от Сливен и че трябва да отиде и да си го прибере от с. Майско в Еленския Балкан.

Всъщност от МВР се обадили точно на племенника по случайно стечение на обстоятелствата. Младежът наскоро подменял документите си за самоличност и според новите правила в тях написал и какъв е номерът на мобилния му телефон. Така връзката с роднините станала бързо. А какво са преживели хората след тази щастлива, но разтърсваща вест? Какво са преживели, като са се срещнали, само те си знаят.

“Открили са Илия в окайващо здравословно състояние! Имал е големи отоци на краката, не е можел дори да върви. Не му стигал въздух, трудно дишал”, разказа адвокат Гинка Моллова. От Майско направо завели болния човек в областната болница в Сливен. Нямал лична карта, нямал ЕГН. Старият му ЕГН бил на мъртвец. Докторите в Сливен успели да спасят живота му, да ликвидират болезнените отоци и да го закрепят. Заради съмнения за тежко заболяване на гърлото го пратили в болница в Стара Загора. Парчетата от неизвестния за близките живот на Илия започнали малко по малко да се събират.

“Аз познавам Илия още от 1982 г.! Работеше в държавното стопанство тук”, разказа кметицата на еленското с. Майско Зоя Ангелова. В онези години Илия бил овчар към стопанството, хващал се и в строителството, бил майстор фаянсаджия и често го викали по къщите да лепи плочки в кухни и бани. “След като се разтури държавното стопанство, понеже настъпиха промените, Илия напусна Майско”, спомня си още кметицата. Отишъл в гр. Антоново, Търговищко.

Идвал понякога отново в Еленския Балкан при приятели. Разправял, че е пастир при частен животновъд в Антоново. За последен път дошъл отново в дома на приятел. Бил съсипан физически, в безпомощно състояние. “Жив да го оплачеш! Толкова беше зле!”, казаха още в Майско. Кметицата Ангелова се разтичала. Обадила се в полицията да издирят близките му, за да бъде заведен на лечение.

От полицията я смаяли, че такова лице въобще не съществува, защото е починало преди много, много години. “Какво да ви кажа!? И аз изпаднах в шок!”, признава Ангелова. Още щом открили сестра му и семейството й, те веднага дошли да си го вземат. По-късно, когато Илия вече бил с близките си, започнал да разказва. “Той е обяснил, че докато бил пастир при този животновъд в Търговищко, е работил само срещу храна и покрив над главата. Не е имал трудов договор, заплата, нито осигуровки, не е подменяна личната му карта, не е бил лекуван… Когато станал напълно безполезен, работодателят му се е освободил от него. Жестока история!”, каза адвокат Моллова.

Сега за Илия се грижи сестра му, чакат го за операция в болница.

Какви са причините Илия да напусне бащиния си дом и да не прати вест нито веднъж, е семейна история. Сега за 64-годишния мъж се грижат сестра му и съпругът й, които живеят в общ дом със сина и снахата. ”Хората положиха изключително много усилия, за да му помогнат, не пестят грижите си. Все още не са преодолели стреса от всичко, което се случи”, заяви адвокат Моллова. Когато откарали болния мъж в Стара Загора, там му извършили медицинска интервенция на гърлото, за да може да диша.

И го пратили да си ходи. В болницата чакали да бъде издадена личната му карта, за да го приемат като пациент и да го оперират. Заради интервенцията Илия почти не можел да говори, но се чувства обгрижен и спокоен сред близките си. Час по-скоро обаче той трябвало да върне самоличността си, да получи лична карта и ЕГН, за да може да се лекува от тежкото си заболяване. Районният съд в Сливен работи експедитивно. Съдебното решение, с което бе обезсилен издаденият смъртен акт, излезе веднага след заседанието на 30 август.  На 15 септември решението влезе в сила и “покойникът” от Николаево може да постъпи в старозагорската болница.

Илия и близките му сега се борят за живота му и все още не са решили дали ще потърсят чрез съда отговорност от онзи животновъд в Търговищко. В момента събират пари, за да платят здравните му осигуровки за 3 години назад, каквито са правилата, и за продължителното лечение, което предстои…

* Името “Илия Стефанов” е псевдоним, който използваме в материала по изрична молба на близките и адвокатката им.