Попфолк певицата Антонина потърси слава, облизвайки пръст на фона на стихотворението „Прощално“ на Никола Вапцаров.

Песента „Табу“ възроди кариерата й като феникс, но също толкова бързо пламна с нелепата си концепция.

„Понякога ще идвам във съня ти като нечакан и неискан гостенин“, си позволи да цитира псевдозвездата, докато кълчи бедра и се излежава върху полугол мъж. Скандалът предизвика оживени дискусии за това къде стигат моралните граници. В. „Монитор“ потърси племенницата на поета Мая Вапцарова за коментар.

- Г-жо Вапцарова, как разбрахте за песента „Табу“ на попфолк певицата Антонина, която използва поезията на вашия чичо по изключително пошъл начин? Кога я чухте за първи път?

- Разбрах за тази песен навръх 24 май. Чествахме празника, когато я чух за първи път, и очаквано бях направо потресена. Както се казва, напълно съм озадачена от възможността да се прави такова вандалство върху Вапцаровото творчеството. Това е пълно безобразие!

- Кое всъщност ви шокира най-много във въпросната песен – самият текст, ритъмът й или еротиката, която се показва в клипа?

- Е, как, та той целият продукт може да те шокира! Извинявайте много, но човешката простотия стигна май вече своя връх и ние абсолютно нямаме никаква възможност да преодолеем това, тъй като съвестта ни се изличава, въобще етиката я няма и изобщо обществото е тръгнало в негативна посока.... Не мога дори да ви говоря за това какво всъщност представлява цялото това нещо. Никъде по света нямаме за пример такъв вид ситуации. Също така аз мога да я съдя, независимо от всичко, за посягане на авторските права над стихотворението „Прощално“. Тя няма право да прави подобно нещо. Или по-скоро нейният екип няма подобно право.

- Въпросната певица Антонина свързвала ли се е с вас или с някой от друтите наследници на Никола Вапцаров, за да поиска позволение да използва „Прощално“?

- Не, никой не се е свързвал с нас.

- Казвате, че обмисляте да търсите правата си над стихотворението в съда?

- Да. Защо не? Но няма да съдя нея, тя всъщност не е виновна. Тя е само един изпълнител. Трябва да се открие кой е авторът на музиката, на текста, на целия продукт и тогава да се търсят правата в компетентните институции.

- Авторските права по закон са изтекли през 2012 г. Според вас правилно ли е поезията да има срок, след който да може да ес използва навсякъде без последици, дори в жанра попфолк?

- Смятам, че не е правилно. Осен това авторските права не са изтекли през 2012-а, а миналата година. Никола Вапцаров е разстрелян през 1942 г., така че, ако разглеждаме случая спрямо закона в стария правилник, когато беше 75 години, те се навършиха през 2017 г. Е, според новия правилник изтичат след 70 години.

- Адвокати заявиха, че ще сезират Министерството на културата за нарушени авторски права. Вие подкрепяте ли това решение?

- Ама, разбира се! Утре ще бъде внесено писмо в парламента по този повод, с което се надяваме да променим нещата. А вие как мислите - дали може едно стихотворение, което е толкова съкровено, написано, както се казва, няколко мига преди разстрела му, да бъде използвано по този начин? Не знам дали знаете какъв точно е случаят – когато се е случил всичко, е имало сватба, която се е състояла в гарнизонното стрелбище, преди да ги разстрелят. И тогава той пише „Прощално“, тогава предава това стихотворение. Имайки предвид какво се е случило няколко мига преди Вапцаров да го напише и няколко мига след това, да се изпълнява такава песен и то по този начин, който виждаме в клипа, е недопустимо. След цялото това опростачване, ние вече нямаме право да живеем. Как ще възпитаваме децата си, какво отношение и преценка изобщо ще имаме оттук нататък към нашия живот? Всичко вече се продава, всичко може да се употребява и така нататък. Някой като Шекспир, „Бийтълс“ или който и да е от техния ранг, да са позволили да им вземат от тяхното творчество един стих, двуредие – няма такова нещо. Това стихотворение все пак е национална ценност и не бива да се използва по този начин.

- Изпълнителката Антонина заяви, че с песента „Табу“ иска да накара слушателите да мислят за обществените проблеми, като ги пародира. Намирате ли адекватна връзка между това изказване и парчето?

- Ама айде, моля ви се! Стига с тези глупости! Никола Вапцаров по друг начин влиза в обществото, не така гнусно, както демонстрира певицата Антонина. Аз съм кинорежисьор, направила съм много филми, написала съм книги. Как мислите, че мога изобщо да реагирам на подобно нещо? На всичкото отгоре, наскоро имаше един конкурс в Шумен за поезия с жури, в което нямаше членове от Съюза на българските писатели. Тогава наградата от конкурса отново беше дадена на такъв чалгаджия в поезията – така бих го нарекла. Не искам да цитирам имена. Въпросният пише, че червейчета рецитират и гризат своите стихове, след като взима цял стих от Вапцаровата поезия. Безобразие!

- Попадали ли сте в друга подобна ситуация с накърняване на авторските права с творчеството на Вапцаров? Какво се случи тогава?

- Вапцаров доста отдавна се пее и се рецитира. Има продукти по стихотворението „Пролет“ например. Въобще доста хора са изпълнявали творчество на Вапцаров, но винаги сме говорили предварително с тях – дали могат да ги използват, дали не могат, какво може по тях да се изпълни и в какъв диапазон да бъде изпълнено всичко това.

- Какво очаквате да се случи оттук нататък с казуса?

- Да падне небето! Какво друго може да се случи? Това е върхът на насилието над човешкия дух. Скандалът сега тръгва и тепърва ще се разрази много, независимо от изявленията, които подучват певицата да направи. Сега започваме!

Визитка

-Мая Борисова Вапцарова е родена на 7 юли 1944 г. в Банско. Тя е племенница на поета Никола Вапцаров

-Завършва психология в Ню Йорк и кинорежисура в Будапеща, Унгария при Ищван Сабо (1969). В Унгария работи като асистент в някои от филмите на режисьорите Миклош Янчо, Золтан Фабри, Карой Мак

-Тя сяда на режисьорския стол за множество филми и е автор на 14 книги

-Удостоена е с орден „Св. Кирил и Методий - първа степен”

-Носител е на Първа награда на Международния кинофестивал в Оберхаузен, Германия, за филма „Виетнам пее“. През 1976 г. е наградена със „Златен дукат“ на Международния кинофестивал в Манхайм, Германия. Мая Вапцарова е носител още на: Наградата на католическото жури за филма „Лъжовни истории“; Наградата на ФИИПРЕССИ за филма „5+1“; Награда за филма „Айнщайн“ на Международния кинофестивал в Падуа, Италия; Награда на ДКМС за филма „Началото“ (1974 г.); Награда на БНТ за филма „Нюанси“