Проект за промени в Гражданския процесуалния кодекс, които да осигурят по-добра защита на длъжниците в заповедното производство от злоупотреби на банки, кредитни и монополни дружества представиха днес на дискусия омбудсманът Мая Манолова и екипът й.

Сред участниците в дискусията бяха председателят на парламентарната правна комисия Данаил Кирилов, магистрати, представители на научните среди, представители на граждански организации.

Действащото законодателство е изцяло в полза на банки, монополни дружества, фирми за събиране на вземания, бързи кредити, мобилни оператори, които имат облекчени процедури за събиране на своите вземания, коментира Манолова, предаде БТА.

Тя обясни, че особени привилегии имат банките, които могат само на базата на едностранен документ - съставено от банковата институция извлечение от счетоводни книги, да получат заповед за изпълнение и тази заповед подлежи на изпълнение, без длъжникът да е имал възможност да изрази становище по отношение на претенцията. Режимът на издаване на заповеди за незабавно изпълнение не дава възможност на съдилищата да следят за наличие на неравноправни клаузи, както и на допуснати грешки при изчисляване на размера на дълга, тъй като длъжникът не разполага с възможност да спре изпълнението извън изрично предвидени ограничени случаи, посочи омбудсманът. По тази причина длъжниците са изправени пред опасността да загубят имуществото си до произнасянето на съда поради неравноправни клаузи, злоупотреби или допуснати грешки от страна на кредитните институции.

Манолова изрази надежда, че тласък на проекта за промени в ГПК дава и ЕК. Тя припомни становището на ЕК от януари тази година, че приема досегашната съдебна практика, при която заповеди за изпълнение и заповеди за незабавно изпълнение се издават без съдът да има възможност да провери дали удостоверяват вземания, основани на неравноправни клаузи, за противоречаща на правото на ЕС. ЕК дава двумесечен срок на България да предприеме мерки за отстраняване на проблема.

Изготвеният от експерти законопроект отговаря изцяло на забележките и на предупрежденията на ЕК и разчитаме, че това ще бъде допълнителен стимул за неговото разглеждане по бърза процедура, отбеляза Манолова.

Част от промените са свързани с осигуряване на възможност на съда служебно да следи за наличието на неравноправни клаузи в договорите с потребителите. Предлага се и подлежащ на незабавно изпълнение акт по чл. 417 от ГПК да не бъде изпълняван, ако длъжникът своевременно подаде възражение, с изключение на вземанията на държавата и общините, както и в случаите на работодатели, задължени за заплащане на трудови възнаграждения.

Друга промяна е свързана с хипотезата, когато длъжникът не е открит и е призован чрез залепване на съобщение. Предлага се премахване на презумпцията, че невъзможността длъжникът да бъде намерен, автоматично води до исков процес, и се предоставя възможност на длъжника да реагира адекватно, след като научи, че срещу него се води заповедно производство.

Целта на законопроекта е да се търси балансиран подход между интересите на длъжниците и кредиторите с цел икономичен, бърз и ефективен съдебен процес, отбелязват авторите на промените.

Манолова изрази надежда промените да бъдат припознати от депутати от различни парламентарни групи.

Данаил Кирилов отправи покана към омбудсмана да представи в сряда пред депутатите от парламентарната правна комисия проектопромените.