Гробовете на Васил и Жоро Илиеви привличат все повече поклонници.

Въпреки че двамата бяха убити преди доста години, напоследък образите им все повече се идеализират и почти вече са митологизирани, пише "България Днес".

В последните дни в групите в социалните мрежи, посветени на босовете на ВИС, постоянно се пускат снимки на младежи, засвидетелстващи почит пред Императора и Главния.

Софиянец качи фото от оставен на гроба на Жоро Илиев венец, покрил черния мрамор, върху който е изписан стих от любимия поет на Главния Пейо Яворов.

Четиристишието от "На Лора" гласи:

„Душата ми е стон. Душата ми е зов.
Кажете ми що значат среща и разлъка?
И ето аз ви думам: има ад и мъка -
и в мъката любов!“

Пред плочата се виждат цветя. Оставени са бутилки вино и бира за разлика от помените за висаджията, на които гробът се прелива с любимото му уиски.

Въпреки че надгробната плоча на Жоро Илиев е в Централните софийски гробища, от години се носи мълвата, че прахът му е бил изваден и отнесен на тайно място след погребението му през 2005 година.

Въпреки това мястото привлича като магнит почитателите на боса.

На гробищата в Кюстендил, където почива големият брат, също редовно пристигат хора, които да оставят букет за Императора. Много от тях са млади момчета, които са се родили около 1995-а, годината, в която Васил Илиев бе разстрелян.

Денонощната охрана не ги спира, напротив, възрастният пазач обикновено разменя по няколко думи с поклонниците.

Логично младежите няма как да са познавали Васил Илиев, малко вероятно е и да са имали личен контакт с убития 10 години по-късно Жоро.

Те митологизират образите на двамата и се кълнат във вярност към тях дори след смъртта им. Смятат, че ако братята бяха живи днес, обстановката в страната щеше да е далеч по-стабилна.

"Искам да се върнат и да имаме хубава държава", споделя Тихомир Георгиев.

"Те бяха пазителите на България. В момента сме разграден двор. Когато те бяха властта, не можеше чужди да припарят", добавя Константин Стоичков. Трети коментират възраждането на ВИС-2, с което се зае съратникът на Жоро Илиев Росен Карана. На корпорацията се възлагат надежди като към месия - не толкова типични за бизнес компания, колкото към политическа сила, "която ще оправи държавата".

Дискусиите текат във форумите в интернет, а феновете на висаджийските босове съвсем не приемат добре "иноверците".

Към осмелилите се да ги критикуват, че се кланят на "мутри" и "убийци", отправят доста остри отговори, а понякога и дори заплахи.