Активните случаи на COVID-19 вече доближават 10 000, случаите отчитат рекорд след рекорд. За последното денонощие е отчетен още един скок: на настанените в болници и на починалите.

Свободна Европа попита експерти какво означава тази статистика, как се стигна до нея и какво следва занапред.

Ръстът в броя на случаите на коронавирусна инфекция през последните две седмици е част от общата тенденция за ръст в Европа, каза главният държавен здравен инспектор д-р Ангел Кунчев. Той обаче не изключи България да се окаже в ситуацията на Чехия, където само за няколко седмици броят на случаите нарасна от 30 до 140 хиляди.

Епидемията в България се развива като следва типичния ход за вирусна инфекция – ръст през есенно-зимния период, смята епидемиологът проф. Мира Кожухарова. „През есенния сезон се увеличават дихателните инфекции. Освен това сега са и по-целенасочени изследванията. Ще има увеличаване на случаите на заболели“, смята тя.

„Сега се намираме в центъра, в окото на епидемията“, смята проф. Радка Аргирова, председател на Българското дружество по медицинска вирусология „Вирусът в момента се разпространява по-лесно, защото тази мутация по-лесно се предава. Освен това ние с нищо не му пречим – нямаме ваксина, нямаме лекарство, нямаме механични прегради“, каза още тя като добави, че не виджа нищо необикновено в това развитие на ситуацията.

Ръст в световен мащаб

Тенденцията за ръст е обща в световен мащаб, защото това е въздушно-капкова инфекция, която „като всяка подобна се разпространява повече през зимата, коментира Кунчев в телефонно интервю за Свободна Европа. „Все пак числата показват, че в сравнение с други места Европа върви рязко нагоре. А за това е показателна ситуацията в Чехия, например”, добави той.

Там преди шест седмици броят на потвърдените случаи беше 27 хиляди – колкото в България сега. Месец и половина по-късно общият брой на заразените с COVID-19 в страната вече е 140 хиляди и тя е на първо място в Европа по скорост на разпространение на заразата.

Според Кунчев подобно развитие не е изключено и в България. „Само в рамките на седмица можем да се окажем в сценария на Прага, чийто ръст на коронавирус е осем пъти по-голям от нашия в момента”, каза здравният инспектор. По думите му това може да се случи ако в България хората продължават да не уважават „трите най-прости правила: дистанция, дезинфекция и маски”.

Според Кунчев за промяната в данните роля имат и други фактори. „С настъпването на есенния сезон спряха да се тестват всички онези здрави хора, които искаха да отидат на почивка в Гърция, например”, каза той.

По думите му има промяна в методологията на тестване, което води до „положителен сценарий“ в откриването на огнища. „Сега тестовете са насочени предимно към болни, към хората, които имат симптоми, такива, които са били контактни с тях. Или там, където имаме съмнения за огнище на болестта. Това, разбира се, се отразява и върху крайните данни, вдига процентите на заразените, но в никакъв случай не може да ни успокоява”, каза още Ангел Кунчев.

Според проф. Кожухарова увеличението на случаите през есенно-зимния период не е изненадващо.

„При нас сега се развива вълната. При нас нямаше първа вълна, а имаше едно т.нар. провлачено развитие на епидемичния процес. Ние нямахме големи бройки. Страните, които много рано се заключиха, както беше и в България, не допуснаха да се развие първата вълна на този процес“, каза тя в телефонно интервю и добави, че от епидемиологична гледна точка строгите мерки в началото на епидемията са били „преждевременно приложени“.

Да се затегнат ли мерките

Увеличаването на броя на новите случаи и на хората в болници повдига въпроса дали трябва да бъдат наложени нови мерки, които да ограничат разпространението на вируса. Здравните власти вече казаха, че не се предвижда затягане на мерките на национално ниво, но контролът върху спазването на съществуващите ще бъде по-строг.

Ангел Кунчев посочи, че се обмислят мерки на регионално и таргетно ниво. „Под регионално се разбира – области да вземат по-строги мерки от общите. А таргетното ниво е, когато сме открили огнище”, поясни здравният инспектор. Според него най-разумно е „всяка областна управа да налага мерки, които са по-строги от средните за страната, когато това се налага”.

„На национално ниво в контрола ангажираме регионалните здравни инспекции, агенцията по храните, полицията. И това е напълно достатъчно”, каза още Кунчев и допълни, че „не споделя ентусиазма към контрола”. „Ако човек сам не иска да спазва една мярка, как да му обясниш, че трябва да спазва по-тежка?”.

Според проф. Кожухарова предприетите от властите мерки са адекватни. „Това, което трябва да се прави, е да следим развитието на епидемията, за да има успешно ръководене на процеса. Трябва да се знае в кой момент какви мерки се прилагат и не бива те да се копират автоматично от другите страни. (…) Епидемичният процес няма да отслабне, вирусът няма да изчезне. Идеята е епидемията така да се управлява, че щетите да бъдат най-малки“, каза тя.

Проф. Радка Аргирова също смята, че сега въведените мерки са адекватни, но според нея контролът на спазването им е недостатъчен. „Би трябвало да се търсят местата, където има по-голямо струпване на хора на единица площ, и там да се вземат мерки“, смята тя. Едно от местата, където според нея трябва да се предприемат по-сериозни мерки, са училищата, които да преминат доколкото е възможно на дистанционно обучение.