Това означава допълнителна печалба в размер на стотици милиони за последното тримесечие за руската компания, обясни анализаторът

През последните няколко месеца има много голямо нарастване на количествата руски петрол, които се внасят от рафинерията на “Лукойл“ в България. Това съобщи водещият енергиен анализатор на Центъра за изследване на демокрацията Мартин Владимиров в интервю, публикувано от Euractiv България.

“Това означава допълнителна печалба в размер на стотици милиони за последното тримесечие за руската компания“, обясни той.

Според него “Лукойл“ няма никакви икономически причини да подкопава собственото си доминантно положение на пазара на горива в България дори при отнемането на дерогацията за внос на руски суров петрол. Владимиров изрично подчерта, че и политическата власт в Кремъл няма причини да създава проблеми.

“Много по-лесно би било за “Лукойл“ да се опита да изпере руския петрол в България през казахския и азерския. Не бих се учудил, ако на 1 март, 2024 година (когато по план трябва да бъде забранен вноса на руски петрол) миксът, преработван от рафинерията, да съдържа 100% казахски петрол. По този начин средствата за бюджета на Кремъл да продължат да вървят напълно спокойно. Всеки месец удължаване на дерогацията означават огромна печалба за Русия“, каза Владимиров.

Енергийният експерт прогнозира, че прозорецът за продажба на рафинерията на “Лукойл“ в Бургас ще се отвори след спирането на вноса на руския петрол в страната.

Владимиров обясни, че “Лукойл” няма интерес да остане на българския пазар, ако не запази преференциалното положение, което има с дерогацията за внос на руски суров петрол.

“Когато дерогацията падне, компанията ще има интерес да продаде, защото е генерирала огромна печалба през последната година и половина. Това е част от една по-широкомащабна стратегия на “Лукойл“ за освобождаване от активите в сектора на преработката на нефт и продажбата на горива“, каза той.

Тази стратегия се осъществи в Италия при продажбата тамошната рафинерия на „Лукойл“ по-рано миналата година.

„Най-логично е да бъде продадена рафинерията в Бургас, защото натискът на българските власти и геополитическата ситуация ще направи бизнеса доста труден за маневриране. Но моментът е много подходящ за компанията да продава и те ще се опитат да поиска една много висока цена за рафинерията“, обясни той.

Владимиров обясни, че инвеститорите, които имат интерес към рафинерията, си правят устата да запазят дерогацията максимално дълго време, което не е в интерес на България и ЕС.

“Добре е да не се обвързват тези неща. Спазването на санкциите и намаляването на приходите за бюджета на Русия не трябва да е цената, която България ще плати, за да се осъществи една сделка. Инвеститорски интерес има, както от Изток, така и от Запад“, обясни той.

Интересът от Азербайджан

Според неофициална информация на Euractiv най-сериозен интерес към купуването на рафинерията има азербайджанската държавна компания „Сокар“, която вече държи около 30% от продажбите на газ в страната.

В отговор на въпрос дали има риск да се замени руската компания с друг голям играч, който представлява авторитарен режим, Владимиров каза: „Има такъв риск. Ако трябва да се сме честни, тази инфраструктура, която е от на брега на Черно море, на практика анклав, който е използван за всякакви операции в миналото, имало е съмнения за трафик на оръжия, избягване на данъци и санкции. Такъв актив трябва да попадне в ръцете на стратегически западен инвеститор“.

Според него един от големите рискове е свързан с намеренията на България да строи петролопровода Александруполис – Бургас, който от „икономическа гледна точка е напълно безсмислен“.

„Този проект може да бъде използван като претекст от българските власт за създаване на ситуация, която да прилича на тази в Словакия, Чехия и Унгария, а именно желание за продължаване на дерогацията за руския петрол и отвъд 2024 година. Има проруски кръгове, които натискат за строителството на Александруполис – Бургас. Това ще се използва като аргумент за запазване на статуквото в „Лукойл Нефтохим“, обясни той.

Анализаторът коментира, че твърденията, че през Босфора трудно минават петролни танкери, са фалшив аргумент пред Брюксел.

„През Босфора може да минават всякакви видове суров петрол и даже в момента рафинерията на Лукойл купува норвежки и саудитски петрол, които минават през Босфора без никакви проблеми. Твърденията, че ще има проблеми с Босфора са пълни глупости. Това е опит за заключване на българската държава в дългосрочен проект, който ще доведе до захранване на мрежите за влияние на Русия от една страна, а и за запазване на статуквото в петролния сектор, от друга“, каза Владимиров.

Западни инвеститори?

Анализаторът каза, че към българската рафинерия има интерес от западни инвеститори, но те не са стратегически.

“Не е ясно дали не са проксита, подставени лица на местни компании. Въпросът е дали те по-скоро предлагат финансиране на сделката, без да поемат оперативен контрол. Важно е рафинерията е да бъде управлявана от компания с опит в сектора, която да договаря добри сделки за суров петрол и да не се обезцени рафинерията, която е много ценен актив. Имената, които се въртят засега не вдъхват много доверие“, коментира Владимиров.

Според него полезният ход на българските власти е на 31 декември да се преустанови дерогацията от европейското ембарго върху руския петрол.

„Лукойл“ няма никаква изгода да създава проблеми на петролния пазар, защото притежава възможности за суапови сделки с други производители на петрол. Именно по този начин рафинерията е внасяла през годините огромни количества неруски нефт, които са достигали до 60% от потреблението на рафинерията. Няма драма с това. Това, което се твърде от всякакви източници за сигурността на доставките, е откровен шантаж на българското правителство. За съжаление българското правителство се поддава на това“, каза анализаторът.

Според него е особено важно забраната за износ на продукти от руски суров петрол да бъде запазена.

„Държавата трябва в спешен порядък да създаде „план Б“, което да включва и готовност за поемане на контрол върху рафинерията. Трябва да има подготовени споразумения за потенциални вносители на петрол. В рамките на 30 дни могат да бъдат изпълнени поръчки, ако държавата поеме контрол върху рафинерията. Ако България реши да отмени това, което вече беше договорено през миналата седмица за дерогацията, това означава да се подарят на Кремъл още 1 милиард долара“, каза Владимиров.

Местни обръчи от фирми?

В отговор на въпрос какъв е рискът най-голямата производствена мощност в България да попадне в обръчи от партийни форми, Владимиров коментира, че това е слабо вероятно да се случи.

„По-скоро е малък шансът рафинерията да попадне в ръцете на партийни обръчи от фирми в България, защото те не знаят как да управляват толкова голяма рафинерия и ще имат нужда от голям играч, за да съхранят актива. Идеята, че нещата могат да се случат като през 90-те, е преувеличена. Този актив е твърде ценен. Дори и подставени лица да участват в сделката, те ще имат интерес рафинерията да продължи да работи, защото печалбата, която ще могат да извличат от нея в дългосрочен план е толкова огромна, че няма смисъл заради няколкостотин милиона, които могат да се вземат от разграбването ѝ, тя да бъде унищожена“, каза той.